Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Кралят си пое дълбоко дъх и помоли:
— Ела с мен.
Старецът кимна.
— Ще дойда.
На север от Рен, където облаците напластяваха откритото поле със сенки, а равнините се ширеха надалече пусти и тихи, Кинсън Рейвънлок се измъкна безшумно от глъчката и хаоса на лагера на Северната армия и се запъти натам, откъдето беше дошъл. Това му отне почти час, придържаше се към клисурите и сухите речни корита и избягваше височините и откритото поле. Вървеше бързо, нетърпелив да стигне при онези, които го чакаха, и мислеше, че може би все пак не са дошли прекалено късно.
Бяха минали повече от десет дни, откакто двамата с Марет потеглиха от Източната земя с остатъка от армията на джуджетата. Но все пак те наброяваха почти четири хиляди и се бяха придвижили сравнително бързо. Само че избраха необичаен маршрут. Тръгнаха на север, прекосиха равнината Раб, после минаха през прохода Дженисън към Стрелехайм, който прекосиха в сенките на старите гори, обграждащи Паранор. Решението да тръгнат по този път бе предмет на дълги и тежки дебати между Рейбър и старейшините на джуджетата, но все пак не бе взето толкова трудно както решението дали изобщо да тръгват. Колкото до второто, Кинсън беше представил доста убедително аргументите на Бремен и Риска беше твърдо на негова страна. Щом успяха да убедят и Рейбър, нещата се наредиха. Изборът на маршрут не беше толкова мъчителен, но все пак създаде доста грижи. Риска твърдеше, че ще имат по-големи шансове, ако се приближат незабелязано и се появят от север, откъм земите на врага — Северната армия се беше изтеглила към Западната земя, за да обсади елфите при Рен, затова съгледвачите й щяха да внимават за евентуално вмешателство от изток или юг, ако въобще можеше да се появи такова. В края на краищата, този негов аргумент взе превес.
Армията на джуджетата бе заела позиция на север, на половин ден път от подножието на Драконовите зъби. Риска, Кинсън, Марет и двеста войници бяха тръгнали напред за оценка на ситуацията. С приближаването на залеза Кинсън Рейвънлок беше отишъл сам да огледа по-отблизо.
Сега, едва три часа след заминаването му, пограничникът се появи от сенките, за да се присъедини отново към другарите си.
— Имало е атака по-рано днес — каза той, останал без дъх. Беше пробягал по-голямата част от пътя на връщане, за да донесе новината. — Провалила се е. Всички бойни машини на северняците лежат изгорени в долината Рен. Но сега строят нови. Врагът се е установил в източния вход на долината. Огромна сила, но изглеждат дезорганизирани. Всички се суетят насам-натам и няма никаква следа от мрачни изчадия. Дори черепоносците не летят тази нощ.
— Успя ли да се добереш до елфите? — попита бързо Риска. — Видя ли Бремен или Тей?
Пограничникът отпи голяма глътка от меха с ейл, който Марет му подаде, и избърса устата си.
— Не. Долината е блокирана. Можех да се промъкна, но реших да не рискувам, а да се върна за теб.
Двамата мъже се спогледаха, после извърнаха очи към равнината.
— Там има много мъртъвци — каза тихо пограничникът. — Твърде много, макар че само една десета от тях са елфи.
Риска кимна.
— Ще изпратя вест на Рейбър да доведе армията насам още на зазоряване. Той сам ще избере терена, от който ще атакува. — Откритото му лице беше напрегнато, очите му светеха. — Междувременно ние ще трябва да чакаме тук пристигането му.
Пограничникът и момичето се спогледаха и бавно поклатиха глави.
— Аз няма да чакам — обяви Кинсън.
— Нито пък аз — каза Марет.
Джуджето вдигна бойната си брадва.
— Е, изглежда, че Рейбър просто ще трябва да ни последва. Да тръгваме.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Бяха минали три часа от настъпването на залеза и наближаваше полунощ, когато Джърл Шанара поведе елфите към финалната битка. Беше оставил в тила болните и ранените и известна бойна сила, която да ги защитава и да действа като ариергард, а взе със себе си само най-невредимите. Елфите-преследвачи, Дворцовата стража, лъконосците и други пешаци, на брой над две хиляди души. Кавалерията наброяваше четиристотин ездачи. Събра ги в равнината на входа на долината, близо до мястото, където все още тлееха остатъците от машините на Северната армия, и обходи всеки отряд, за да им обясни, какво възнамерява да прави.
Щом свърши с това, Бремен също мина по редиците, понесъл малка купа, в която сияеше светлина. Беше синкава и излъчваше ярък фосфоресциращ блясък в мрака. Не изглеждаше нито като паста, нито като течност, а просто като сияещ въздух. Беше съставена предимно от Друидска магия, но и от други субстанции, които никой не можеше да разпознае. Гласът на Бремен беше нисък и окуражаващ, когато минаваше от войник на войник с купичката в ръка. Той маркираше елфите със светлината с помощта на пръчица, която потапяше в сиянието, и намазваше дрехата на всеки с малко от мистериозната субстанция.