![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурно е напуснало кораба по същия път, по който е дошло — каза Фицджеймс. — Спуснало се е обратно през носовия люк и се е измъкнало през някоя пробойна в корпуса. Освен ако все още не дебне някъде в трюма. Сложих въоръжена охрана на всички люкове. На третата палуба е толкова студено и задимено, че ще се наложи часовите да се сменят на всеки час. Колинс е видял чудовището най-добре от всички. Затова и дойдох… за да узная дали ще мога да разговарям с него. Всички останали са видели единствено неясна фигура зад пламъците — очи, зъби, нокти, бяла грамада или черен силует. Лейтенант Левеконт е наредил на пехотинците да открият стрелба по него, но никой не е видял дали е ранено. Цялата палуба след дърводелския склад е облята с кръв, ала не знам дали сред нея е и кръвта на звяра. Мога ли да поговоря с Колинс?
Гудсър поклати глава.
— Току-що дадох на втория лоцман опиат. Той ще спи с часове. Нямам представа дали изобщо ще се събуди. Шансовете не са големи.
Фицджеймс кимна отново. Капитанът изглеждаше толкова измъчен, колкото се чувстваше и лекарят.
— А Дън и Браун? — попита Гудсър. — Те отидоха на носа заедно с Колинс. Намерихте ли ги?
— Да — каза Фицджеймс мрачно. — Живи са. Избягали са по коридора вдясно от хлебния склад, когато е започнал пожарът и тварта се е нахвърлила върху клетия Колинс. — Капитанът въздъхна. — Димът долу се разсейва, трябва да се спусна с няколко души в трюма, за да измъкнем оттам телата на инженер Грегъри и огняря Томи Плейтър.
— О, Божичко! — възкликна Гудсър. Той разказа на Фицджеймс за ръката, която беше видял да се подава от бункера за въглища.
— Не съм я забелязал — каза капитанът. — Толкова бързах да се добера до носовия люк, че не съм гледал в краката си, а само напред.
— Аз също трябваше да гледам напред — каза умърлушено лекарят. — Нацепих се в някакъв стълб.
Фицджеймс се усмихна.
— Виждам. Лекувайте се сам, докторе. Имате дълбоко разкъсване от косата до веждата и лилава подутина с размерите на юмрука на Магнъс Менсън.
— Наистина ли? — каза Гудсър. Той докосна внимателно челото си. Пръстите му веднага станаха лепкави, макар че той усещаше дебела кора от засъхнала кръв върху огромната подутина.
— Ще се зашия пред огледалото или ще помоля Лойд да направи това по-късно — изрече той уморено. — Готов съм за тръгване, капитане.
— Къде, господин Гудсър?
— В трюма — каза лекарят, усещайки пристъп на гадене само при мисълта, че може да слезе долу. — Да видя кой лежи в бункера за въглища. Може още да е жив.
Фицджеймс го погледна в очите.
— Дърводелецът ни господин Уийкс и неговият помощник Уотсън са изчезнали, доктор Гудсър. Те работеха във въглищния бункер на десния борд, където укрепваха пробойна в корпуса. Сигурно са мъртви.
На Гудсър му направи впечатление обръщението „доктор“. Фицджеймс почти никога не наричаше лекарите така, дори и главните сред тях, Стенли и Пади. Те — както и Гудсър — винаги си оставаха „господин“ за сър Джон и за аристократичния Фицджеймс.
Но не и този път.
— Длъжни сме да слезем в трюма и да проверим — рече Гудсър. — Аз съм длъжен да го направя. Някой от тях или и двамата може още да са живи.
— Тварта от ледовете може също да е жива и да ни чака там — каза тихо Фицджеймс. — Никой не я е видял или чул да си тръгва.
Гудсър кимна уморено и взе медицинската си чанта.
— Мога ли да взема господин Даунинг със себе си? — попита той. — Може да имам нужда някой да ми държи фенера.
— Аз ще дойда с вас, доктор Гудсър — рече капитан Фицджеймс. Той вдигна допълнителния фенер, донесен от Даунинг.
— След вас, сър.
32.
Крозиър
— Лейтенант Литъл — каза капитан Крозиър, — моля, предайте командата ми за напускане на кораба.
— Да, капитане. — Литъл се обърна към претъпканата палуба и изкрещя заповедта. Останалите офицери и оцелелият втори помощник-капитан отсъстваха, затова след Литъл заповедта към носа изрева боцманът Джон Лейн. Помощник-боцманът Томас Джонсън — човекът, който беше бичувал Хики и останалите двама мъже през януари — изкрещя заповедта в отворения люк, преди окончателно да го затвори и да го залости.
На долните палуби не беше останал никой, разбира се. Крозиър и лейтенант Литъл бяха обходили всяка палуба от кърмата до носа, бяха надникнали във всички помещения — от студеното котелно с наклонените му пещи до празните бункери за въглища в трюма и тесния, но празен склад за корабни въжета на носа, — след което бяха прегледали палубите още веднъж. На третата палуба бяха проверили алкохолния склад и дали от оръжейния склад са изнесени всичките мускети, пушки, барут и куршуми — под светлината на фенерите проблясваха студено само подредените на стойки къси саби и щикове. Двамата офицери се увериха, че всичкото необходимо облекло е изнесено от склада за дрехи през последния месец и половина, след което надникнаха и в капитанския склад и също толкова празния хлебен склад. На бака Литъл и Крозиър надзърнаха във всички каюти, отбелязвайки в какъв подреден вид са оставили офицерите своите койки, рафтове и ненужните си принадлежности, после огледаха хамаците на моряците, навити и скатани за последен път, и олекналите им, но все още стоящи по местата си моряшки сандъци, сякаш в очакване за сигнала за вечеря; отидоха към кърмовия отсек и забелязаха опразнените рафтове в каюткомпанията, където хората бяха избрали книги по свой вкус и ги бяха отнесли със себе си на леда. Най-накрая, застанали до огромната печка, която за пръв път от три години беше абсолютно студена, лейтенант Литъл и капитан Крозиър отново извикаха заповедта за напускане на кораба през предния люк, за да се убедят окончателно, че никой не е останал зад тях. На горната палуба щяха да преброят всички, но такъв беше протоколът за напускане на кораба.