Донърджак
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Донърджак». Краткое содержание книги:
— Дотук ми е ясно — каза Джей.
— По фасадата са разположени големи врати, пред всяка от които има широк път. Явно са предназначени за доставяне на материали и за откарване на готовите продукти.
— Добре — рече момчето, — имаме фабрика. Защо? С каква цел? Според легендите боговете на Меру могат да си представят каквото поискат — и точно така създават войските и слугите си.
С периферното си зрение той забеляза странното изражение на лицето на Алис.
— Хм, извинявай, Алис. Беше нетактично от моя страна.
— Не, няма нищо, Джей. Почти свикнах с историята на баща ми, но понякога се чувствам особено.
— По-късно, приятели — прекъсна ги Дръм. — Не мога да отговоря на въпроса ти, Джей. Не разполагам с достатъчно информация.
Дуби остави бинокъла си.
— Хрумна ми нещо. Ами ако произвеждат в големи количества онова, което Уорън Банса е прехвърлил през интерфейса? Ами ако в тази фабрика се създават материални продукти? Това би обяснило проекта на сградата.
— Искаш да кажеш истински неща ли? — попита Джей. — Тук?
— Защо не? Предполага се, че устройството на Банса позволява физическо прехвърляне. Ако са приложили подобен подход, биха могли да произвеждат материал като във Верите или нещо, което да съществува и на двете места.
— Звучи доста страшно — призна Джей, — но е възможно.
— Възможно е също — прибави Вирджиния — тази „фабрика“ да е проявление на някое от божествата — нещо като genius loci, създаден, за да пази района и да контролира процесите вътре.
— А може да е и двете неща — каза Алис, — мисъл, която не ме изпълва с радост.
— Мен също — съгласи се Дръм, — но какъвто и план да разработим, трябва да вземем предвид и двете възможности.
— След като видяхте сградата, имате ли някакви идеи? — малко колебливо попита Джей. Бе се надявал на самия него да му хрумне нещо, но фабриката му внушаваше само страх и увереност, че никога не би могъл да успее.
— Отначало мислехме да пратим Дуби на разузнаване — отвърна Дръм, — но господарката на ентропията е решила, че за тази работа си най-подходящ ти. Нали си физически тук?
— Да — потвърди Джей.
— В същото време ти си единственият от нас, който в този момент е истински жител на Верите. Всички ние сме във виртобрази и въпреки необичайната си история, в основата си Дуби е прог.
— Вярно е — каза маймуната, — поправен и усъвършенстван от господарката на Дълбоките поля, но все пак прог.
— Значи да вляза вътре сам, така ли? — попита Джей.
— Точно така — отвърна Дръм. — На разузнаване. Опитай се да проникнеш вътре и изпълни задачата си. Ако не можеш сам, ще се върнеш за нас. В най-лошия случай поне ще имаме повече информация.
— А вие?
— Ще се крием, ще сме готови да ти се притечем на помощ и ще се мъчим да научим нещо за Улфър Мартин д’Амбри.
Джей се замисли.
— Колкото и да ме е страх да го призная, вашият план е логичен. Приемам го.
— Проучих обстановката — каза Вирджиния. Говореше безизразно, макар че явно полагаше огромни усилия да изглежда спокойна. — Ако се спуснеш от по-високите склонове и минеш зад фабриката, ще избегнеш стражите.
— Виж, в катеренето съм много добър. — Джей е обич погледна към Дуби. — Имах чудесен учител във Вирту и съм тренирал по стените на замъка Донърджак.
— Тогава върви — отвърна Вирджиния. — По всичко личи, че отзад няма толкова много охрана. Явно разчитат на терена. Разбира се, ако сградата е genius loci, всичко това отпада.
— Ясно — рече Джей. — Няма да го забравя.
Той погледна другарите си. Чувстваше се малко неловко — нямаше търпение да тръгне и в същото време търсеше извинение да остане. Откога го измъчваха такива противоречиви чувства?
— Е, трябва да вървя.
Дръм стисна ръката му. Вирджиния кимна, вече потънала в собствената си мъка. Леко изчервена, Алис Хазърд го целуна по бузата.
— Късмет, Джей.
Дуби игриво се изкиска.
— И да не се хващаш за сухи клони, Джей.
— Няма — обеща той.
После се обърна и се скри в храсталака.
— Но, Карла, наистина смятам, че трябва да идем. Само помисли — богове на Земята! Колко често според теб се случва такова нещо?