Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайлин се замисли за чаросплетните китове и за това, което бяха оставили, когато си отидоха. Знаеше, че нямаше да са в безопасност завинаги.
Напоследък мислите й се насочваха все по-често и по-често към опустелите вещерски манастири, които бяха запечатани от Сестрите и около тях бяха разположени защитни прегради. Все по-често и по-често тя се питаше какво ли имаше в недрата им и какви ли тайни криеха мрачните им подземия… Тайни, които тя можеше да използва, за да защити себе си и своята организация.
Все по-често и по-често Кайлин си мислеше за машините.
От хилядата ткиуратци, които бяха слезли на сарамирския бряг през зимата, бяха останали двеста. Седемдесет от тях се върнаха в Окхамба, за да разкажат за случилото се. Другите останаха.
Заради участието им в унищожението на Арикарат Император Зан реши да им подари земя. По искане на Мишани татуираните бойци получиха неголяма ивица от западното крайбрежие на Сарамир, намираща се на североизток от Ханзеан и южно от именията на рода Коли около залива Матакса. Благородникът, който бе притежавал тази територия, беше убит от чаросплетниците, които бяха заграбили собствеността му. Ткиуратците си построиха неголямо поселище там — с множество шатри репка и причудливи постройки, издигнати на колове и свързани посредством въжени мостчета. Обстоятелството, че се намираха в Сарамир, ни най-малко не ги накара да променят начина си на живот и те не спираха да озадачават съседите си със странните си обичаи и схващания.
Мишани така и не успя да разбере защо повечето ткиуратци предпочетоха да останат. От онова, което бе научила от тях, тя подозираше, че мястото просто им бе харесало и зад решението им не се криеше някакво по-дълбоко значение. Това обаче не се отнасяше за Тсата. Той реши да остане в Сарамир поради съвсем конкретна причина.
След като статутът на благородническите семейства бе възстановен, Мишани се завърна в бащиното си имение край залива Матакса. В крайна сметка тя продължаваше да е част от рода Коли и кончината на майка й и баща й я правеше наследница на семейното имущество. След унищожаването на вещерите и в процеса на реставриране на Империята родът Коли изгуби голяма част от силите си, понеже Черната стража се състоеше най-вече от бойци на Авун, а повечето черностражници бяха екзекутирани заради престъпленията си. Родът на Мишани обаче продължаваше да държи доста фамилии в хватката на договорите и концесиите, най-голямата от които бе тази на рода Мумака; той бе започнал отново да извършва между Окхамба и Сарамир, транспортирайки храна от Колоналния търговски консорциум, за да потуши глада. По едно време Мишани се бе замислила дали да освободи рода Мумака от задълженията към фамилията й като благодарност за онова, което техният наследник Чиен беше направил за нея в миналото, но сега бе доволна, че не бе осъществила намеренията си. По време на войната родът Мумака бе предпочел да остане отвъд океана; въпреки че бяха могъщи, представителите му не бяха действали достойно. От друга страна, не биваше да се пренебрегва и обстоятелството, че самата Мишани, като глава на аристократична фамилия, имаше нужда от всички предимства, които можеше да получи, и това играеше голяма роля при вземането на решения, засягащи просперитета на рода й.
Въпреки че известията за смъртта на родителите й й причиниха много скръб и болка, мъката постепенно отшумя. Сърцето й обаче бе разяждано от друга мъка, която не искаше да изчезне с времето. Мишани се бе нагърбила с тежката задача да се грижи за Кайку и всеки ден, когато виждаше как приятелката й се скита безцелно из околностите на къщата, раната в душата й се отваряше отново.
Всеки ден Тсата изминаваше разстоянието между ткиуратското поселище и имението на рода Коли, за да посещава Кайку. Той се разхождаше заедно с нея, когато времето беше хубаво, и често й говореше, въпреки че тя никога не му отговаряше. Младата жена се носеше като призрак до него, без да разбира нищо. Понякога Мишани ги наблюдаваше от верандата на къщата — две далечни фигури на скалистия бряг. Счупената ръка на ткиуратеца бе зараснала добре и преживяното в Адерач не му бе нанесло други телесни травми. Но също както и при Мишани, неговите рани бяха от съвсем друго естество.