Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Матиас изплува право пред Ким на по-малко от ръка разстояние, затръска силно глава и опръска Ким по лицето. После се разсмя и взе да пляска наоколо му с отпуснати, ала странни движения. Ким се извърна — гледаше по-голямото момче през цялото време да е пред него.
— Ей, златното момченце, как сме? — попита го тихо Матиас и се огледа встрани. Едното яркосиньо око бе вперено неподвижно в деветгодишното момче.
Самият Матиас беше на петнадесет, почти на шестнадесет. След месец, на рождения си ден, щеше да напусне Центъра и да постъпи на служба Горе, но дотогава се намираше в нещо като преддверието на ада. Беше надраснал Центъра и все пак мисълта да изгуби своето „положение“ като най-голям и го плашеше, и го гневеше. НИН ВЕЙ ЧИ КУ МО ВЕЙ НИУ ХУ, казваха ХАН: „По-добре човка на пиле, отколкото кравешки задник.“ И точно така беше с Матиас. Не можеше да се примири веднага с това, че щеше да се превърне в дребна риба — в „кравешки задник“. Затова през последните няколко седмици бе много неспокоен, опасен и непредсказуем, а сарказмът му граничеше с открита жестокост. На няколко пъти Ким бе хващал Матиас да се взира злобно в него и знаеше, че по-голямото момче никога не би му простило, че му е откраднал — несправедливо, според Матиас — интелектуалната корона.
Точно затова Матиас сега беше толкова опасен. Беше нещо повече от ревност, несигурност или безпокойство. Бе загубил състезанието с Ким и тази загуба го изгаряше като клеймо.
Ким погледна зад него и забеляза, че другите двама, Том и Карл, бяха застанали на ръба на басейна, приведени напред, и се бяха втренчили в тях, готови всеки миг да се хвърлят във водата. После отново погледна Матиас и се усмихна.
— ЦАЙ НЕН ТУН ШЕН — отвърна той дръзко и чу как зад него Антон хлъцна от изненада.
— Мамка му! — въздъхна тихо Йозеф отдясно. — Отиде!
Ким продължаваше да се усмихва и да се опитва да се държи възможно най-естествено, но космите по врата му бяха настръхнали, усещаше и как стомахът му се е свил изведнъж. „Златен ключ всякоя врата отваря“, бе казал той, играейки си със значението, което Матиас бе вложил в „златен“. Изглеждаше много просто и ясно, но закачката беше явна за всички тях. Вратите щяха да се отворят за Ким, а не за Матиас.
Изглеждаше безразсъдно да се казва такова нещо — умишлено да сипе сол в отворената рана на наранената гордост на Матиас, — но Ким се надяваше, че знае какво прави. Сблъсъкът нямаше как да се избегне. Бе го очаквал. След като си го беше признал, все още имаше възможност да обърне нещата в своя полза. Спокойният Матиас беше опасен Матиас. Може би щеше да се справи по-лесно с побеснелия Матиас. А Ким трябваше да го победи заради престижа.
Матиас се бе обърнал с лице срещу Ким във водата — подигравчийската усмивка бе изчезнала, страните му пламтяха, очите му изведнъж се бяха изцъклили от гняв. Ким излезе прав — думите го бяха боднали като с остен. Без предупреждение той замахна злобно с ръка, но теглото и съпротивлението на водата забавиха движението му и той не успя да удари Ким, който се дръпна своевременно назад.
Чу се силен плясък — Том и Карл цопнаха във водата зад Ким. Без да се колебаят нито миг, Антон и Йозеф се хвърлиха да защищават Ким и пресрещнаха момчетата. Ким отстъпи назад и видя как Антон се мята върху Карл и щом момчето изплува, той бутна рязко главата му обратно във водата, преди онзи да успее да си поеме дъх. Но това беше всичко, което видя — изведнъж Матиас се метна към него и се опита да го набута под водата с пребледняло от гняв лице.
Ким го ритна яко и го улучи болезнено в бедрото, после се измъкна с гърчене изпод него. Ритна и се гмурна във водата, обърна се, оттласна се от пода на басейна, далеч от силуета над него.
За момента предимството бе на страната на Ким. Той прекарваше в басейна много повече време от Матиас и бе по-добрият плувец. Но басейнът не беше много голям и не можеше непрекъснато да избягва Матиас. Само онзи да го награбеше по-здраво — и край с него.
Излезе на повърхността на два човешки боя разстояние и заплува към стълбичката. Трябваше да се измъкне от водата, иначе Матиас щеше да го смели от бой.
Ким сграбчи металните перила и се метна нагоре, но не беше достатъчно бърз. Отчаянието и гневът бяха накарали Матиас да се хвърли във водата към Ким и щом кракът на Ким се издигна над водата, Матиас се метна и го докопа за глезена. Не пазеше много добре равновесие във водата и не успя да го задържи, но беше достатъчно. Ким залитна и се просна по очи — бе ударил лошо ръката си о мокрия под и се плъзгаше към стената.