Синове на съдбата

— Ще пийнете ли едно кафенце, Нат? — попита Холбърн.

— Не, благодаря, драги ми господине — отказа той.

— А милата ви женичка?

Су Лин поклати любезно глава — дори не трепна от свойското обръщение на дядката.

— Тогава да започвам — рече той и се извърна към множеството, едвам вместило се в тесния му кабинет.

— Госпожи и господа! — Известно време старецът мълча. — И вие, господин бъдещ губернатор — допълни и се опита да погледне и двамата кандидати едновременно. — Броенето ще започне днес сутринта в десет, какъвто вече повече от столетие е обичаят в Медисън, и не виждам причина да отлагаме само защото този път интересът е малко по-голям от обикновено.

Флечър се развесели от твърде сдържания начин, по който Холбърн е описал положението, но не се и усъмни, че той е решен да се наслади докрай на своя четвърт час слава.

— В града ни има десет хиляди деветстотин четирийсет и двама регистрирани гласоподаватели, разпределени в единайсет избирателни секции. Както винаги досега, избирателните урни бяха прибрани броени минути след приключването на изборния ден и бяха откарани на съхранение при началника на полицейския участък, който през нощта ги е държал при себе си под ключ.

Мнозина се засмяха вежливо на шегичката на кмета, той също се усмихна и се разсея. Явно изгуби нишката на мисълта си, защото секретарят на избирателната комисия се наведе и му изшушука на ухото:

— Урните.

— А, да, разбира се, урните. Та днес в девет часа сутринта урните бяха донесени в кметството, където помолих секретаря на избирателната комисия да се увери, че печатите са си на мястото. Той потвърди, че са непокътнати. — Кметът се огледа: официалните лица закимаха одобрително. — В десет часа ще счупя печатите, бюлетините ще бъдат извадени от урните и ще бъдат изсипани върху масите в централната зала на кметството. При първото преброяване ще установим само колко избиратели са упражнили правото си на глас. След като разберем това, бюлетините ще бъдат подредени на три купчинки: в първата ще бъдат гласовете, подадени за републиканците, във втората — гласовете за демократите, и в третата ще сложим бюлетините, които бихме могли да опишем като спорни. Макар че, разрешете да уточня, такива има рядко в Медисън — за мнозина от нас това може би е последната възможност да дадем гласовете си. — Последните му думи бяха посрещнати с нервен смях, макар и Нат да бе сигурен, че кметът е бил съвсем искрен. — Последното ми задължение като председател на избирателната комисия е да оповестя резултатите, от които ще се разбере кой е избраникът за следващ губернатор на славния ни щат. До пладне се надявам да съм го направил. — „Съмнявам се, ако продължаваме с това темпо“, помисли си Флечър. — А сега ще ви заведа в залата, но преди това има ли някакви въпроси?