Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
Всички бяха единодушни, че по време на първата схватка Флечър се е представил по-добре, впечатление, потвърдено и от социологическите проучвания, според които той за пръв път излезе с едни гърди напред. Нат веднага намали пътуванията и започна да прекарва по доста часове в импровизирано телевизионно студио, където тренираше на сухо с хора от предизборния си щаб. И бе възнаграден за усилията: дори местните демократи признаха, че е спечелил втория рунд, а според проучванията отново бе дръпнал напред.
Сега всичко зависеше от последните телевизионни дебати и двамата се постараха да не допускат грешки до такава степен, че предаването мина много скучно. И двамата не се разочароваха, когато научиха, че по друг канал са давали мач от първенството по американски футбол, гледан от два пъти повече зрители. Според проучванията, излезли на другия ден, и двамата кандидати събираха по четирийсет и шест процента от гласоподавателите, а осем на сто още се колебаеха.
— Къде са дремели последната половин година? — учуди се Флечър, вторачен в цифрата осем на сто.
— Е, не всички са запалени по политиката като теб — подметна на закуска Ани.
Луси също кимна.
Флечър нае хеликоптер, а Нат — малкия самолет на банката, та през последната седмица да обиколят още веднъж щата: колебаещите се бяха намалели на шест на сто, преотстъпвайки по един процент на всеки от съперниците. В края на седмицата и двамата се чудеха дали е останал търговски център, завод, железопътна гара, кметство, болница и дори улица, които да не са посетили, и двамата се съгласиха, че в крайна сметка всичко ще се реши от организацията на предизборните щабове. Щеше да победи онзи, чийто щаб работеше по-добре, като смазана машина. Съзнаваха го най-вече Том и Джими, но и двамата не се сещаха да са пропуснали нещо и единственото, което им оставаше, бе да умуват дали нещо няма да се обърка в последния момент.
За Нат изборният ден се превърна в размазано петно от летища и главни улици: преди осем часа вечерта, когато избирателните секции щяха да затворят, той се постара да посети всяко селище с писта. Още щом самолетът кацнеше, Нат се мяташе на втората кола в кортежа и отпрашваше със сто километра в час, докато навлезеше в очертанията на града, където подкарваше с двайсетина километра и махаше на всекиго, проявил и най-слаб интерес. Накрая излизаше на главната улица, където пъплеше с автомобила като костенурка, после на връщане всичко се повтаряше, но в обратен ред: Нат подкарваше шеметно към летището, за да поеме със самолета към следващия град.
Последната сутрин преди изборите Флечър прекара в Хартфорд, където се постара да мобилизира заклетите си привърженици, после се отправи към районите с най-много демократи. По-късно същата вечер коментаторите дори се впуснаха да обсъждат кой е оползотворил най-пълноценно последните няколко часа. И двамата се приземиха на летище „Брейнард“ в Хартфорд броени минути след края на изборния ден.
При такива обстоятелства кандидатите обикновено правят всичко възможно, за да не се срещат, този път обаче, когато слязоха от самолета и хеликоптера, двата предизборни щаба тръгнаха право един към друг.
— Сенаторе! — подвикна Нат. — Утре рано сутринта трябва да се видим на всяка цена, защото има доста поправки, които искам да внесеш, преди да подпиша проектозакона ти за просветата.
— Утре по това време проектозаконът вече ще бъде закон отсече Флечър. — Първото, което ще направя като губернатор, е да подпиша именно него.
Двамата забелязаха, че най-близките им сътрудници са поизостанали и те могат да си поприказват спокойно — шегичките ставаха безпредметни, ако наоколо нямаше публика, пред която да ги разиграват.
— Как е Луси? — поинтересува се Нат. — Дано сте решили онзи проблем.
— А ти откъде разбра? — учуди се Флечър.
— Още преди половин месец един от моите е надушил отнякъде. Дадох му да разбере, че ако отново повдигне темата, ще изхвърчи на мига от екипа ми.
— Признателен съм ти — рече другият мъж. — Още не съм казал на Ани. — Той замълча. — Луси погостува няколко дни на Логан Фицджералд в Ню Йорк, после се прибра, за да ме придружава по време на предизборната обиколка.
— Жалко, че за разлика от всички останали чичовци съм бил лишен от възможността да я гледам как расте. Много исках да имам дъщеря.
— Луси е готова да ме замени за теб — уточни Флечър. — Дори се видях принуден да й давам повечко джобни пари, само и само да не ми натяква непрекъснато колко готин си бил.