Обратими грешки

Репортерите се устремиха към Артър, но преподобният го покани при себе си на подиума, енергично раздруса ръката му, потупа го одобрително по гърба и отново му каза, че се е справил добре. Именно Блайт бе информирал Артър при последния им разговор, че държавата е снела показанията на племенника на Ерно и че Мюриъл просто се спасява, като обвинява Джилиан. Джексън Ейърс, който в интерес на клиента си бе настоял за пълна секретност, бе скрил Колинс някъде в Атланта и бе отказал да потвърди пред Артър онова, което несъмнено бе споделил с Блайт. Бе казал само едно: „Твоят човек не го е направил. Не е бил там. Останалото е без значение. Страхотна работа, Рейвън. Никога не съм мислил, че ставаш за нещо като защитник, но явно много съм бъркал. Страхотна работа“.

Истината за Колинс можеше да изплува по време на слушането на гражданския иск, особено ако държавата се заинатеше и откажеше да влезе в споразумение. Артър се надяваше по обратния път да обсъди с Роми намеренията му да потърси компенсация. Предния ден бе информирал Рей Хорган, че очаква да поеме гражданския иск на Роми и че ако това стане, смята да напусне фирмата.

Артър и Памела влязоха в караулката и подадоха единия панталон и една риза на дежурния, който отказа да ги вземе.

— Ония отвън, с преподобния Блайт, донесоха костюм. Струва поне петстотин долара, ако не и повече. — Лейтенантът, който беше бял, се огледа тревожно: разбираше, че е най-разумно да си държи устата затворена.

След малко дойде и самият Блайт. Придружаваше го много впечатляващ мъж, висок и мъжествено красив, великолепно облечен, афроамериканец. Лицето му бе познато на Артър отнякъде. Не беше местен, в това Артър нямаше съмнения. Някакъв герой, беше всичко, което Артър можеше да си спомни, може би атлет.

Дежурният вдигна телефона и след няколко минути се появи директорът на затвора Хенри Маркър. Също чернокож, той се отнесе с видима симпатия към Блайт и покани цялата група да го придружи. След като минаха през първата врата, Артър и Памела завиха в посока, в която досега не бяха ходили, и влязоха заедно с всички в иззиданата с оранжеви тухли сграда на администрацията. И тук имаше охрана и блиндирани врати, но целта беше различна: да се задържат затворниците отвън, а не вътре.

Качиха се на втория етаж и там Маркър ги въведе в офиса си, обширен, но икономично обзаведен. Ромео Гандолф неспокойно седеше зад писалището на директора в костюм и с вратовръзка. Когато влязоха, той смутено скочи: явно не знаеше какво се очаква от него в този момент. Най-сетне му бяха свалили белезниците. Неспособен да се сдържи и макар да бе плакал доста през изтеклата седмица, Артър веднага се разплака отново и видя, че по бузите на Памела също се стичат сълзи. Междувременно Блайт се хвърли върху Роми и го прегърна.