Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
— Много идилично — коментира Лари. — Защо ли имам чувството, Мюриъл, че времето ми изтича?
Тя опита да се усмихне, но не се получи. Беше разопаковала сандвича си, но го остави на пейката. Кой знае защо, за следващото изречение й трябваха и двете ръце.
— Реших да оттегля обвиненията срещу Роми Гандолф — каза тя. Анализът не беше особено труден. Експедицията на Лари в двора на Ерно бе довела до изваждането на шест предмета с отпечатъците на Ерно или Колинс и нито един с тези на Катерицата. Но кой знае защо, се беше страхувала да произнесе тези думи. Лари бе отхапал голяма хапка от своя сандвич и мрачно я дъвчеше. Възелът на вратовръзката му беше — свален петнайсет сантиметра под яката. Вятърът я подхвана и я вдигна хоризонтално. — Ти си първият, на когото казвам — допълни Мюриъл. — След Нед, разбира се.
Той преглътна тежко и каза:
— И ме доведе тук, за да не ме чуе никой да крещя? Така ли? — Не се беше замисляла над това. Но както винаги, инстинктът й бе имал някакви основания, за да й подскаже да постъпи така. — Сигурно се шегуваш, Мюриъл. Та ти си в идеална ситуация. Сама каза, че Артър няма да влезе в извънсъдебно споразумение, но сега той няма избор, ако не иска да убие приятелката си в съда.
От толкова време бяха заедно, а тя така и не се бе замисляла за разликите в световете, в които живееха. Лари беше един от най-умните хора, които познаваше. Четеше книги. Можеше да мисли абстрактно. Но за него законът се свеждаше само до тактика. За разлика от адвокатите, той дори не се бе опитвал да приеме принципите и последователността му. Виждаше само голямата картина, където практикуващите измислят логични причини, за да направят каквото им хрумне.
— Съмнявам се, че ще постъпи така — каза Мюриъл. — Той ще продаде своя клиент, за да спаси Джилиан.
— Заслужава си да се опита.
— Няма да е етично и за двама ни, Лари. Искам да кажа, че няма да е етично и за него, и за мен да го предложим.
— На кого разправяш това, Мюриъл?
— Лари, аз не съм по-добра от другите и също правя фалове, но поне полагам усилия. И вярвам на принципа, че не можеш да наложиш правилата, ако сам не ги спазваш. Освен това — тя усети, че сърцето й се свива — вече не вярвам, че Катерицата е виновен.
Още преди да бе изрекла думите — тя естествено знаеше какво ще каже, — знаеше, че ще го нарани, но начинът, по който той се сви и се отдръпна от нея, можеше да й скъса сърцето. Лицето и гърбът му се втвърдиха като камък. Това беше единственият човек на земята, който я бе обичал по избрания от нея начин, а тя бе на път да го превърне в свой враг.
— Той си призна — тихо каза Лари. Това беше квинтесенцията. В крайна сметка тя би могла да каже, че Лари я е заблудил. Но Лари, детектив с над двайсетгодишен стаж, никога не би признал, че се е заблудил. За него възможностите бяха две: или професионална непочтеност, или некомпетентност. Или по малко и от двете. Но в момента той не бе готов да признае, че е допуснал грешката, за да й достави удоволствие.
Преди няколко дни си бе помислила, че се държи мелодраматично, когато й бе заявил, че тя не може да постъпва с него по този начин. Но с честота, недостижима за никой друг, Лари я бе изпреварвал на финалната права и тогава бе направил същото. Да приеме нейната преценка, означаваше да плюе сам на себе си. Ничия обич не стигаше толкова далеч.
— Лари, както се развиват нещата, ударът поема Джилиан. Не Дикерман. Нито Колинс. Няма съмнения в разследването. Неофициално нашата история е, че не можем да рискуваме отказ от съдебно преследване по едно и също обвинение, защото това може да доведе до обжалване на всички съдени от Джилиан в течение на няколко години. И ако трябва да водим тази битка, не можем да си го позволим по дело, завършило със смъртна присъда, заради строгостта на процедурата в тези случаи.
Докато обясняваше, сините очи на Лари не се отместваха от нея. Накрая той стана, извървя няколкото метра до теленото кошче за боклук и с яд запрати остатъка от сандвича си в него. После се върна по напуканата настилка, където тревата не бе успяла да се прихване както трябва.
— Знаеш колко лицемерно е всичко това, нали? Да стовариш всичко върху Джилиан… това, разбира се, защитава теб много по-добре, отколкото защитава мен.
— Моето разбиране е, че помага и на двама ни.
— Когато освободят Роми, първото, което ще предприеме Артър, е да заведе огромен граждански иск… и всички тези неща за Дикерман и Колинс ще изплуват по време на снемането на показанията.