Пожарът

С Вартан, като опитни шахматисти, определихме оптималното време за ставане, постигайки равновесие между изискванията едновременно на биологичните и ръчните ни часовници. Разполагахме с четиринайсет часа до предстоящата ни среща със съдбата. Седем от тях прекарахме „ползотворно“, точно както ни препоръча Родо, като се конкурирахме по въпроса кой колко повече наслада може да достави на другия.

Когато се събудих, слънцето вече беше високо, а къдравата глава на Вартан лежеше на гърдите ми. Още чувствах топлината на дланите му от нощес, усещах устните му да се движат по цялото ми тяло. Събудих и него, но двамата нямахме повече желание да посрещаме утринта от Ромео и Жулиета след тяхната първа брачна нощ. Вартан простена, целуна ме по корема и се изтърколи от леглото след мен.

Изкъпахме се, облякохме се и погълнахме известно количество мюсли, кисело мляко и кафе. После аз грабнах безценния лист на майка ми със записаните координати на всяка скрита шахматна фигура, свалих раницата си от закачалката, пъхнах го вътре и поехме надолу по стълбите.

Очевидно, когато спомена, че бихме могли да се свържем с нея за „по-нататъшни инструкции“, майка ми нямаше предвид те да са свързани с тъй важния и толкова добре скрит списък, който ми бе пъхнала в ръцете. Ставаше дума за Черната царица и за един куп хора, които търсеха както нея, така и останалите фигури, и беше безпощадно ясно, че двамата с Вартан трябва да разчитаме само на себе си.

— Казваш, че познаваш мястото — каза Вартан. — Как точно ще стигнем дотам?

— Пеша — отвърнах. — Колкото и странно да ти прозвучи, съвсем не е далеч оттук.

— Но как е възможно това? — възрази той. — Нали каза, че мястото се намира на върха на хълм, а ние сега тръгваме от реката, тоест от най-ниското място в града.

— Ами разположението на града е необичайно — обясних аз, докато вървяхме нагоре по стръмните, пресичащи се и извиващи под най-необичайни ъгли улички на Джорджтаун. — Смята се, че Вашингтон е построен върху нещо като блато, пише го в много книги. Всъщност по тези места никога не е имало никакво блато, само мочурливи места, обрасли с папур, а те са били пресушени, за да бъде построен паметникът на Вашингтон. Да ти кажа, нашата столица твърде много прилича на онзи Град на хълма, за който говореха Гален и индианците пискатауей, на издигнатото място, на олтар, на светилище, на храм на човешкия дух. Хълмът, по който се изкачваме сега, е част от изконните, от първите късове земя, преотстъпени на британците, може би дори и първият. Наречен е на известната битка край скалата Дъмбъртън в Шотландия. Мястото, което майка ми е отбелязала на картата и към което сме се отправили в момента, се намира на дванайсет пресечки от тук. Нарича се Дъмбъртън Оукс82.