Вярната принцеса
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-100-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вярната принцеса». Краткое содержание книги:
Шотландците, които само чакаха Англия да остане беззащитна, след като кралят и армията заминат за Франция, обявиха война на англичаните и сами започнаха поход на юг. Улзи писа разтревожено на Катерина, питайки я дали е необходимо някои от войските на Хенри да се върнат, за да може тя да се изправи пред тази нова заплаха. Катерина отговори, че ще успее да се защити от погранично нападение, и започна ново събиране на войски от всички градове в страната, използвайки списъците, които вече беше подготвила.
Тя даде заповед за събирането на лондонската запасна армия и излезе, облечена в доспехи, възседнала белия си кон, да направи преглед на войските, преди да започнат своя поход на север.
Поглеждам се в огледалото, докато придворните ми дами завързват предницата на бронята ми, а камериерката държи шлема ми. Виждам нещастното изражение върху лицата им, как глупавата камериерка държи шлема, сякаш е твърде тежък за нея, сякаш нищо от това не би трябвало да се случва, сякаш не съм родена за този момент: сега. Мигът, в който се изпълнява моята съдба.
Безмълвно си поемам дъх. В доспехите си толкова приличам на майка си, че лицето в огледалото би могло да е нейното, застанала толкова неподвижна и горда, с коса, отметната от лицето, и с очи, блестящи ярко като потъмнялата позлата на нагръдника ѝ, оживени от мисълта за предстоящата битка, блестящи от радост поради увереността в победата.
— Не се ли страхувате? — пита ме тихо Мария де Салинас.
— Не. — Говоря истината. — Прекарала съм целия си живот в очакване на този момент. Аз съм кралица и дъщеря на кралица, която е трябвало да се бори за страната си. Притекох се на помощ на тази страна, моята страна, точно в момента, когато има нужда от мен. Не е време за кралица, която иска да си седи на трона и да раздава награди за участие в турнири. Сега е време за кралица, която има сърцето и куража на мъж. Аз съм тази кралица. Ще потегля с армията си.
Разнася се лек слисан шепот:
— Да потеглите? Нима на север? Ще направите преглед на войските, но със сигурност няма да потеглите с тях, нали? Не е ли опасно?
Посягам за шлема си.
— Ще потегля с тях на север, за да срещна шотландците. И ако шотландците направят пробив, ще се бия с тях. А когато се изправя срещу тях на бойното поле, ще остана там, докато ги победя.
— Но какво ще стане с нас?
Усмихвам се на жените:
— Три от вас ще дойдат с мен да ми правят компания, а другите ще останат тук — казвам твърдо. — Онези, които останат, ще продължат да шият знамена, да приготвят превръзки и да ми ги изпращат. Ще поддържате добър ред — продължавам все така твърдо. — Онези, които дойдат с мен, ще се държат като войници на бойното поле. Няма да търпя оплаквания.
Избягвам от ужасените им изблици, като се отправям към вратата.
— Мария и Маргарет, вие ще дойдете с мен сега — казвам.
Войските са строени пред двореца. Яздя бавно пред редиците, като спирам очи върху едно лице, после — върху друго. Виждала съм баща си да прави това, а също и майка си. Баща ми ми е казвал, че всеки войник трябва да съзнава, че е ценен, трябва да знае, че по време на прегледа на войските е бил видян като отделен човек, трябва да почувства, че е съществена част от тялото на армията. Искам да бъдат сигурни, че съм ги видяла, че съм видяла всеки един от тях; че ги познавам. Искам да ме познават. След като съм минала покрай всеки един от петстотинте, заставам пред армията и свалям шлема си, за да могат да видят лицето ми. Сега не приличам на испанска принцеса, с покрита коса и забулено лице. Аз съм английска кралица с открито лице. Повишавам глас, за да може да ме чуе всеки от тях.
— Мъже на Англия — казвам. — Ние с вас ще потеглим заедно да се бием срещу шотландците, и никой от нас няма да се поколебае, нито да стане изменник. Няма да се върнем назад, докато те не отстъпят. Няма да си отдъхнем, докато те не бъдат мъртви. Заедно ще ги победим, защото вършим благословено от небесата дело. Това не е предизвикан от нас спор, това е коварно нахлуване от страна на Джеймс Шотландски; той нарушава собствения си договор, оскърбява собствената си съпруга-англичанка. Това е безбожно нахлуване, осъдено от самия папа, нахлуване, което нарушава Божия ред. Той готвеше това нападение от години. Чакаше, като страхливец, с надеждата да ни завари слаби. Но той греши, защото сега сме силни. Ще го победим този крал-еретик. Ще спечелим. Мога да ви уверя в това, защото зная Божията воля по този въпрос. Бог е с нас. И можете да бъдете сигурни, че Божията десница винаги закриля мъжете, които се бият, за да защитят домовете си.