Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Вече управлявах с декрети и военна сила. Въпреки това, разчитайки на моята умереност (която те естествено смятаха за слабост), търговците продължаваха да ограбват бедните и да се възползуват от оскъдицата, която сами бяха предизвикали.
Още веднъж изпратих послание на сената, с което заповядах на търговците да се подчинят. Тогава неколцина от по-заможните негови членове (и то назначени от мене) сметнаха за уместно да изкажат публично съмненията си относно моите познания по „тънкостите на търговията“. За това предизвикателство ми докладваха още докато сенатът заседаваше. Това вече беше нетърпимо. Вбесен, изпратих войници да арестуват целия сенат, като го обвиних в измяна. Един час по-късно, засрамен от постъпката си, отмених нареждането и освободих сенаторите.
Тогава започнаха да ме критикуват тайно. Пееха се неприлични песни, анонимни сатири се преписваха и разпространяваха из града. Най-злобен беше един саркастичен пасквил, изящно написан в анапест. Хиляди хора го четяха и се смееха. И аз го прочетох и се ядосах. Такива неща са неприятни, колкото и да е привикнал човек към хапливи оскърбления. Както винаги ме наричаха брадат козел, колач на бикове, маймуна, джудже (макар че съм над среден ръст), казваха, че съм бил „шило“ и съм се „навирал“ във всички религиозни обреди (като че ли не бях върховен жрец!). Така се раздразних от тази нападка, че още същия ден, в който я прочетох, написах в отговор една сатира в стила на анонимния паксвил и я озаглавих „Враг на брадите“. Под маската на мнима нападка срещу себе си аз разяснявах в какво се състои спорът между мене и сената, като посочвах недостатъците им, както те критикуваха моите. Изтъквах също, че спекулантите житари нарочно бяха предизвикали глада.
Приятелите ми бяха ужасени, когато разпространих сатирата, но аз ни най-малко не съжалявам, че съм я публикувал. По този начин можах да кажа много хапливи истини. Приск я намираше за доста посредствено съчинение и считаше издаването й за сериозна грешка. Особено се сърдеше, задето съм признавал, че имам въшки. Но Либаний смяташе, че съм спечелил морална победа над невидимите хулители.
Либаний: Действително високо ценя „Враг на брадите“. Изящно е построена и въпреки че в нея се долавя влияние на много автори (включително и мое), общо взето, я намирам за значително произведение. Но Юлиан преиначава становището ми, като казва, че съм одобрявал написването на сатирата и съм считал, че имала добро въздействие. Как бих могъл да одобря подобно нещо? Това беше нечувана постъпка! Никой император досега не е нападал собствения си народ с памфлет! С огън и меч — да, но не с перо! Никога император не е писал сатири против себе си.
Цяла Антиохия се смееше. Смъмрих и мои приятели, и сенатори и им напомних, че търпението на този необикновен император може да се изчерпи. Те действително се стреснаха от арестуването на сената, но когато той впоследствие отмени нареждането си, решиха, че Юлиан е луд, но безопасно луд. Разбира се, един император не може да бъде безопасно луд, но непрестанните ми предупреждения бяха пренебрегнати. За щастие успях да спася Антиохия от гнева на Юлиан и навремето признаха това за моя заслуга. Естествено това е вече забравено или така изопачено от завист, че е всичко друго, но не и истината. Нищо не се заличава така бързо в паметта на хората, както добрите ни дела. Затова великите хора си издигат паметници, върху които старателно изреждат заслугите си, иначе тези, които те са спасили, няма да ги почитат нито приживе, нито след смъртта им. Героите трябва сами да се погрижат за собствената си слава, защото никой друг няма да се погрижи.
Би трябвало да спомена (ще го отбележа, когато окончателно подредя материала за публикация), че сенатът имаше сериозни доводи срещу Юлиан. Въпреки че неколцина от сенаторите бяха спекуланти, повечето не се бяха възползували от недостига на храни. Единствената им вина беше, че не бяха взели мерки да предотвратят оскъдицата, но ако липсата на предвидливост се наказваше със смърт, нямаше да оцелее нито една глава в кой да е сенат. Когато прочетоха посланието на Юлиан до сената, то беше изслушано с почтително внимание. Всички обаче единодушно смятаха, че рязкото и прекалено намаляване на цените ще предизвика още по-голям недостиг от този, причинен от твърде високите цени на спекулантите. И действително сенатът излезе прав. Зърното, разпродадено на толкава ниска цена, се свърши скоро и отново настъпи оскъдица както преди.