Търговска къща

Тай-панът и Роджър Крос вървяха по белия чакъл към входа на губернаторската резиденция. Брайън Куок чакаше до полицейската кола. Входната врата се отвори и млад офицер в кралска морска униформа любезно ги поздрави, после ги въведе в изящно преддверие.

Негово Превъзходителство сър Джефри Алисън беше мъж в края на петдесетте с пясъчен цвят коса, стегнат, с приятен глас и много строг. Беше седнал на старинно бюро и гледаше към тях.

— Добър вечер — поздрави той и ги покани да седнат. — Изглежда имаме проблем, Роджър. Йан има лични неща, които легално притежава и не иска да ти ги предаде, а ти ги искаш.

— Легално ги искам, сър. Имам заповед съгласно официално секретно постановление.

— Да. Зная това, Роджър. Говорих с министъра преди час. Той каза и аз съм съгласен с него, че не можем да арестуваме Йан и да поръсим „Ноубъл хаус“ със сол. Това няма да е много редно, или разумно, колкото и да ни трябват папките на А. М. Г. Също няма да е редно и разумно да ги вземем с мантия и шпага — или неща от този сорт. Нали така?

Крос се обади:

— Ако Йан ни съдейства, това няма да се наложи. Аз му обърнах внимание, че правителството на Нейно Величество е замесено. Той изглежда изобщо не си дава сметка, сър, че трябва да ни сътрудничи.

— Абсолютно съм съгласен. Министърът каза същото. Разбира се, когато Йан дойде тази сутрин при мен обясни, защо е толкова, толкова внимателен… достатъчно основателна тревога! Министърът също се съгласи с тази загриженост. — Сивите му очи станаха пронизващи. — Кой точно е дълбоко законспирираният комунистически агент в моята полиция? Кои са внедрените хора на „Севрин“?

Последва дълго мълчание.

— Не зная, сър.

— Тогава бъди така добър и го открий. Йан беше така любезен да ми позволи да прочета рапорта на А. М. Г., който вие с право сте задържали. — Лицето на губернатора стана на петна, докато цитираше пасажи от него… — тази информация трябва да бъде съобщена лично на полицейския пълномощник или губернатора, ако са лоялни… Господ да ни е на помощ! Какво става по света?

— Не зная, сър.

— Добре, ти би трябвало да знаеш, Роджър. — Губернаторът го наблюдаваше. — Сега, какво смяташ за къртицата? Кой би могъл да бъде?

— Вие, аз, Дънрос, Хавъргил, Армстронг — всеки от нас би могъл да бъде — моментално отговори Крос. — Само с една подробност: този човек е толкова дълбоко засекретен, че сигурно самият той е забравил, кой е всъщност, какви са политическите му интереси и към кого е лоялен. Сигурно е изключителен — като всички от „Севрин“. — Слабото му издължено лице бе обърнато към Дънрос. — Трябва да са много специални — проверките на СИ са наистина много добри и на ЦРУ, но преди не сме почувствали и полъх от „Севрин“.