Том 5 (Исторически драми) [bg]

КРАЛЯТ

Доскоро милосърдието беше

все още живо в нас, но вий сами

убихте го със своите съвети.

Да молите за него ще е срамно,

защото собствените ваши мисли

обръщат се със ярост против вас

като ловджийски кучета, които

разкъсват господаря си… О, вижте,

вий, перове и графове, тез грозни

чудовища английски! Тоз граф Кеймбридж —

вий знаете как щедро любовта ни

оказваше му всеки знак на почит,

подхождащ за високия му сан;

и тоз човек за низко френско злато

е влязъл в заговор с врага, дал клетва

да ме погуби точно тук, в Саутхамптън!

За същото позорно се е клел

и този рицар, също като него

от нас облагодетелстван. Но, о,

какво за теб да кажа, лорде Скруп?

Ти, непризнателни, жестоки, подли

човешки уроде, на който дадох

ключа към най-потайните си мисли;

ти, който тъй ме знаеше издъно,

че би могъл почти да ме превърнеш

в монети златни, ако би насочил

към свойта полза моята любов —

възможно ли е подкуп да е хвърлил

в теб злата мисъл да ме боднеш само

по кутрето? Това е толкоз чудно,

че колкото и да е очевидно,

очите ми не щат да го повярват!

Измяна и Убийство са вървели

до днешен ден все заедно подобно

на двойка дяволи, споени с клетва

един на друг да си оказват помощ,

но все със ясен повод, тъй че никой

не им се е учудвал, а пък ти

чрез своето необяснимо дело

ни караш пак да гледаме на тях

със смайване. Хитрецът демон, който