Обвинението

— Там, където е стрелката за девет часа, забелязвам зелен силоз — казва Луси. — Същият ли е според теб?

Проследявам погледа й и виждам малка ферма, сгушена до потока. От другата страна на тясната кална лента на водата, иззад гъстата борова гора надзъртат покриви и стари каравани — мотел и къмпинг „Форт Джеймс“. Луси кръжи на сто и петдесет метра височина над фермата, за да се увери, че не я дебнат никакви опасности, например далекопроводи. Оглежда района и явно доволна от видяното, се снишава още малко и превключва на шейсет възела. Започваме да се спускаме към сечище сред дърветата и към малката тухлена къща, където Бени Уайт е прекарал своите кратки дванайсет години. Във въздуха се вдига вихрушка от спаружена трева, когато Луси доближава земята и я оглежда, да се убеди, че е равна. От къщата излиза госпожа Уайт. Затулила с длан очи, за да не й свети слънцето, се вторачва в нас, след малко при нея излиза и мъж в костюм. Стоят на прага и ни чакат да се приземим. Докато вървим към къщата, си давам сметка, че родителите на Бени са се пременили за нас. Изглеждат така, сякаш току-що са се върнали от църква.

— И през ум не ми е минавало, че такава чудесия ще се приземи някога във фермата ми — подхваща господин Уайт, загледан с мрачно лице във вертолета.

— Заповядайте, влезте — кани ни жена му. — Ще пийнете ли кафенце, нещо друго?

Говорим за полета, за незначителни неща, а напрежението се трупа и трупа. Мъжът и жената знаят, че съм тук, понеже явно подозирам, че на сина им се е случило нещо зловещо. Изглежда, са решили, че и Луси участва в следствието, и говорят и на двете. В къщата свети от чистота, вътре е много уютно с големите удобни фотьойли, пъстрите килими и месинговите лампи. Подът е застлан с дъбово дюшеме, дървените стени са белосани и по тях са накачени акварели със сцени от Гражданската война в САЩ. При камината в хола има лавици, по които са подредени какви ли не топовни гюллета и барутници, старовремски шишета и най-различни други предмети, съхранили се още от Гражданската война. Господин Уайт забелязва любопитството ми и обяснява, че събирал стари вещи. Търсел скрити съкровища и обикалял района с детектор за метални предмети, стига да имал свободно време. Инак бил счетоводител. Не обработвали фермата, но родът му я притежавал от сто години, обяснява той на мен и Луси.