Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Леко наведе главата си настрани и долови шепота на Кендъл.
— Коя е тази?
Сиквах се наведе към ухото на Кендъл и зашепна едва доловимо, но обицата на Лийша улови думите ѝ:
— Това е онази, която уби майстор Джейкъб.
Стомахът на Лийша се сви. Тя беше писала доклада за градската стража, след като престъплението беше извършено. Гордееше се с острата си памет, но понякога тя беше като нож с две остриета; в съзнанието ѝ проблесна образът на пребитото и окървавено тяло на Джейкъб, чиито кости бяха натрошени като съчки. Беше пребит от някого с голи ръце.
Съдейки по отоците, Лийша беше предположила, че убиецът е мъж. На рамото на Джейкъб имаше лилав отпечатък от ръка — мястото, където нападателят му го беше сграбчил, за да може да го удря по-лесно. Лийша си спомни, как го беше премерила със собствената си длан, която пред отпечатъка изглеждаше като детска.
Но един поглед към големите ръце на певицата беше достатъчен, за да разбере.
— Какво ще правим? — прошепна Кендъл.
— Нищо, освен ако дама’тингата не заповяда — отвърна Сиквах. — Тази жена има кръвен дълг към нашия съпруг, но докато той не го изиска, ще трябва да чакаме.
„Ядрото да ме вземе, ако чакам“, помисли си Лийша.
— Създателю, това пеене ми причинява ужасно главоболие — каза тя.
Не много силно, но не беше и тихо.
Арейн веднага се хвана за това.
— Сали, спри да чуруликаш!
Жонгльорката си поемаше дълбоко дъх за следващия куплет, но вместо това се задави и се закашля. Удари се няколко пъти в гърдите, опитвайки се да се успокои, а стоящите зад нея Лийша и Кендъл се изкискаха тихичко.
Лийша извиси глас.
— Ако на дамите в салона също като на мен им е омръзнало да слушат за пореден път „Хармоничния“, Ваша Светлост, може би принцеса Аманвах ще ни ощастливи с нещо по-различно.
Тя погледна към Аманвах, в чиито очи проблесна благодарност.
След като Арейн кимна, Аманвах и нейните дживах сен се понесоха към нещастната кралска трупа, принуждавайки ги да се изнесат тромаво от центъра на стаята.
Кендъл извади цигулката си и изсвири няколко ноти, за да загрее струните, а Аманвах се обърна към тълпата.
— Преди много години народът ми използвал музиката, за да отблъсква алагаите, отказвайки ги от нечистите им цели. — Школуваният ѝ глас майсторски се възползваше от акустиката в стаята, а мелодичният ѝ акцент накара тълпата да потръпне, привличайки вниманието дори на изместените жонгльорки. — Вече е време — продължи Аманвах — да върнем тази сила на децата на Еверам. Слушайте добре.
И тя запя. Гласовете на Сиквах и Кендъл се извисиха, присъединявайки се към нейния, и трите сами зазвучаха толкова мощно, както и когато ги водеше Роджър. Песента беше на красиянски, но мелодията обгръщаше всички заедно и скоро всички жени в стаята повтаряха припева, доколкото можеха, а на лицата им грееше възбуда, докато си спомняха уроците по езика на пустинята от детските им години.
А в ъгъла стоеше Сали със скръстени ръце и кипеше от яд.
Глава 20
Роднинско съперничество
333 г. СЗ, Зима
Когато Сиквах го разтърси, за да го събуди, главата на Роджър пулсираше. Почти не помнеше как се беше добрал до стаята си и беше пропълзял в леглото при нея. Аманвах и Кендъл имаха отделни стаи. Роджър погледна през прозореца. Още беше тъмно.
— Създателю, какво може да е чак толкова спешно? — попита той. — Освен ако няма пробив в крепостните стени, смятам да спя чак до обяд.
— Не можеш — каза Сиквах. — Отвън те чака човек на херцога. На зазоряване потегляте на лов.
— О, нощ — промърмори Роджър, разтърквайки лицето си. Беше забравил за това. — Кажи му, че скоро ще се присъединя към тях.
Докато се облече, му донесоха подноса със закуската, но Роджър си взе само едно руло, отправяйки се към вратата.
— Трябва да се храниш, съпруже — каза Сиквах.
Роджър пренебрежително махна с ръка.
— Отивам на лов с херцог Райнбек. Повярвай ми, храна ще има в изобилие. Има голяма вероятност дори да се върна понапълнял.
Сиквах го погледна с любопитство.
— Когато шарумите отиват на лов, те вземат със себе си само вода. Това е изпитание за оцеляване.
Роджър се засмя.
— Същото е и за мнозина на север. Но за кралските особи ловът е спорт. Ако прислужниците на херцога подгонят елен пред лъка му и той успее да улучи него, а не тях, готвачите му го сготвят за кралския пир, но така или иначе, резиденцията ще бъде заредена с храна като за цяла армия.
Той я целуна и тръгна към конюшните, за да намери Гаред.