Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Беше за мен и моите хора — отвърна най-накрая той. — Не можем да отречем, че светът се променя и всичко започна от него. — Той вдигна глава и погледна Питър в очите с такава енергия, че го принуди да сведе поглед. — Но аз познавам Арлен Бейлс. Той не иска трон. Не иска да казва на хората как да живеят живота си. Единственото, което го интересува, е да убива демони и това е единственото, което всекиго от нас трябва да интересува.
— Точно така! — прогърмя гласът на Тамос и графът вдигна чашата си.
Братята му го погледнаха изненадано, но той не сваляше очи от Гаред, избягвайки погледите им. Останалите присъстващи реагираха инстинктивно на жеста му и вдигнаха чаши с одобрителни викове.
Усещайки всеобщото настроение, Райнбек, Микаел и Питър също отпиха от чашите си със заучени усмивки, но Роджър усещаше напрежението, което се криеше под тях.
Лийша продължаваше да се изумява от изкусното изпълнение на Арейн като изкуфяла старица. Тя беше хванала под ръка Лийша и Мелни и буквално се беше оставила да я влачат.
Ефективността на тактиката ѝ не можеше да се отрече. Всички мъже в двореца, от най-нисшите черноработници в кухнята до Райнбек, бяха обучени веднага да рипват по нейна команда, да не би случайно старата вещица да се измори, докато пресича стаята.
Когато минаваха покрай Тамос, Лийша го погледна, но графът се престори, че не я вижда.
„Нищо не се е променило — напомни си тя. — Няма да се промени, докато не се помиря с Тамос.“
Точно тя би трябвало да знае най-добре, че уредените от майките бракове бяха безсмислени без съгласието на детето.
Уонда отвори вратата.
— Позволи на старата жена да се облегне на една от тези великолепни ръце — каза Арейн.
— Да, майко — отвърна Уонда. Мелни се откъсна с репетирана лекота и с усмивка поведе тълпата от жени по коридора, насочвайки ги към вечерния салон.
Стигнаха края на коридора, където две едри жени пазеха от двете страни голямата двукрила врата. Носеха почти същите дрехи като Уонда и къси наметала с герба на Арейн. Не бяха въоръжени, но нямаха вид да се нуждаят от оръжия, за да държат надалеч нежеланите посетители. Когато отвориха големите крила на вратата, Лийша зърна късите палки, висящи отзад на коланите им, които наметалата прикриваха.
Те поздравиха Арейн, но погледите им не се откъсваха от Уонда.
— Ти си се превърнала в нещо като легенда в Анжие, скъпа — каза Арейн на младата хралупарка. — След последното ти посещение направих някои промени в дворцовата стража.
Вратата беше затворена от други две жени, които стояха от вътрешната ѝ страна. Те обаче носеха лакирани дървени брони и копия.
Арейн пренебрегна смущението по лицето на Уонда и се обърна към Аманвах и Сиквах. Отново изненада Лийша, като заговори с лекота на красиянски.
— Успокойте се, сестри, и свалете воалите си. Намираме се в женското крило на двореца. Отвъд тези врати не се допускат никакви мъже.
Аманвах леко се поклони, свали снежнобелия воал и разви увития около главата си шал. Сиквах я последва. Тъй като Кендъл все още не беше омъжена, лицето ѝ не беше покрито, но тя увиваше косата си в шарен шал и сега го свали с поклон.
Салонът вече беше пълен с придворни дами. Жените пиеха и се размотаваха, обсъждаха изкуство, музика, театър и поезия. Принцеса Лорейн беше обградена от групичка жени, както и херцогиня Мелни, и напрежението между двете групи беше осезаемо.
Три жонгльорки, облечени в кралски униформи, изнасяха представление в средата на стаята. Две от тях, млади и красиви, свиреха на арфи и изпълваха помещението с успокояваща мелодия.
Третата беше по-възрастна, висока и едра. Шарената ѝ рокля беше ушита от елегантни парчета разноцветно кадифе, избродирано със злато. Гласът ѝ заливаше стаята, отскачаше майсторски от стените и тавана, проектирани така, че да усилват звуците от центъра на стаята. Сопрановата ария беше от „Хармоничния“, операта за митичния вестоносец Джак Хармоничния, който можел да разговаря с демоните и се развличал, като им погаждал номера.
Погледът на Аманвах се впи в певицата по онзи остър, хищнически начин, типичен за красиянките, главите на Сиквах и Кендъл също се завъртяха към нея, като ято птици, които правят завой в унисон.
Аманвах и Сиквах леко повдигнаха ръце и размърдаха пръстите си в тайния им език, докато продължаваха да наблюдават жонгльорката. Лийша все още нямаше представа какво означават движенията, но от опит знаеше, че красиянските жени могат да водят с пръстите и израженията си задълбочени разговори по същия начин, както разговаряха с думи.
Преструвайки се, че оправя косата си, Лийша закачи на ухото си защитена обица. Тя представляваше мъничка сребърна черупка, излята около парче изсъхнал ушен хрущял на огнен демон.