Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
Присви очи и задъвка провисналия си мустак.
– А какво ще кажете, ако някой се опитва да стовари вината за тези престъпления върху нас?
– Моля ви, нима дружеството ви е чак толкова значително?
Разбира се, че щеше да отговори утвърдително, дори очаквах да ми се ядоса, но не го направи.
– Прав сте, все още не сме чак толкова влиятелни – каза той, запремигвайки начесто, но после отново впери поглед в мен. – Да кажем, че в цялата тази работа има забъркан някой, комуто никак не се харесва подновяването на делото, защото се страхува да не би участниците в него да кажат истината.
– За Адем Йездан ли говорите?
– Да – решително отвърна той. – Точно за този негодник става въпрос. Способен е на всичко, за да се отърве.
Намък обвини в убийство бизнесмена в туристическия бранш със същата лекота, с която Адем беше обвинил самия него.
– Добре, но защо той да се плаши от преразглеждане на делото?
– Изгуби ли това дело, не само племенниците му ще отидат в затвора, но самият той ще загуби трилиони.
Да, нещата малко по малко се изясняваха, или пък Намък се стремеше да прехвърли подозренията от себе си към Адем Йездан.
– Как така племенниците му ще попаднат в затвора?
– Защото „Дерсаадет“ е анонимно дружество, а Адем Йездан е човекът в сянка. От правна гледна точка не носи никаква отговорност. Ако по време на делото фирмата „Дерсаадет“ бъде призната за виновна, най-много да затворят младите му племенници от Хакяри, чиято най-голяма цел в живота е да са предани на чичо си.
Така значи – „Дерсаадет“ било анонимно дружество! Затова Зейнеб не е успяла да открие нищо по делото за Адем Йездан, защото то не е било срещу самия него, а срещу дружеството! Било е заведено срещу управителите на „Дерсаадет“!
– Затова замесените в делото ги избиват един по един...
Възелът започна да се разплита.
– Момент, момент... казвате, че всички жертви са свързани с делото, така ли?
– Не, вие го казахте.
– А, не, аз не съм казвал подобно нещо, а само, че жертвите са свързани със строителството в квартал „Султанахмед“ – стрелнах аз с недоверчив поглед Намък. – Ако има нещо, което знаете, моля, не го крийте!
Въодушевлението му изведнъж секна.
– Не крия нищо, господин главен инспектор... Не съм сигурен, че жертвите са измежду свързаните с делото хора. Обаче няма да се учудя ни най-малко, ако се окаже вярно. Това се опитвам да обясня и на вас. Ако тези петима души са свързани с делото, ако показанията, които са щели да дадат, са били важни, възможно е Адем Йездан да ги е премахнал и да е намислил да стовари вината върху нас. И всичките тези препратки към владетели, монети, исторически паметници може да са нарочно инсценирани ритуали, за да насочат вниманието ви върху нас.
Не беше невъзможно. И сигурно си струваше да се помисли върху това. Но не ми вършеше никаква работа да го показвам сега. Беззвучно се засмях.
– Защо се смеете?
Престорих се, че едва се сдържам.
– Извинете ме, извинете ме.
– Не разбирам, нещо много смешно ли казах?
– Не, не е за това, което казахте – отвърнах аз, уж овладял смеха си. – А защото съвсем същите неща каза за вас и Адем Йездан. Разбира се, не едно към едно. Но беше толкова сигурен, че вие сте убиецът, колкото и в това, че името му е Адем.
– Долен негодник! – изруга Намък. – Той е истинският убиец!
– Имаше интересни версии всъщност – прозвуча гласът ми по такъв начин, че и самият аз се учудих. – Според него извършените от вас убийства нямали никаква връзка с историята на града...
– Аз не съм извършил никакво престъпление – прекъсна ме Намък.
– Според Адем Йездан, той така твърди, сте ги извършили от ревност.
– От ревност?!
– Така каза. Уж Лейля е искала да се разделите и е мислела да се върне отново при Недждет.
– Тоя мръсник! – избухна отново Намък. – И долен лъжец!
– Даже един ден останала в къщата на Недждет и Адем, като дошъл на сутринта, ги видял и двамата по пижами.
От гняв лицето му се беше издължило, една вена на слепоочието му беше започнала да пулсира.
– Негодник! Какви ги измисля само!
– Кое не е истина?
– Вярно е, че се скарахме с Лейля! Но не защото щяла да ме изоставя – каза той, задъхвайки се от гняв, и пое дълбоко въздух, преди да продължи. – Това не са неща за разказване... Тия са пълни безсрамници, посягат вече и към личния ни живот...
– Извинете, не искам да се бъркам в интимните ви отношения, но се налага заради разследването да ви попитам...