Червено и черно
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червено и черно». Краткое содержание книги:
„Въздържайте се да вършите нови лудости; ето един указ за хусарски поручик на името на господина кавалера Жулиен Сорел дьо Ла Верней. Виждате какво само не правя за него. Не ми противоречете, не ме питайте. Нека в двадесет и четири часа се яви в Страсбург, дето е неговият полк. Ето чек до моя банкер; нека ми се покорява.“
Любовта и радостта на Матилд нямаха граници; тя поиска да се възползува от победата и отговори начаса:
„Господин дьо Ла Верней ще падне в краката ви, извън себе си от благодарност, ако знаеше всичко, което вие благоволявате да правите за него. Но при цялото си великодушие баща ми забравя за мене: честта на вашата дъщеря е в опасност. Една непредпазливо изтървана дума може да я очерни навеки и тогава двадесетте хиляди екюта рента няма да я очистят. Ще пратя указа на господин дьо Ла Верней, само ако вие ми дадете честна дума, че през следния месец моята сватба ще се отпразнува публично във Вилкие. Скоро след този срок, който ви моля да не превишите, вашата дъщеря не ще може да се явява пред хората освен под името на госпожа дьо Ла Верней. Колко ви благодаря, мили татко, че ме избавихте от това име Сорел“, и т.н., и т.н.
Отговорът бе неочакван.
„Слушайте ме или ще се откажа от всичко. Треперете, неразумна девойко. Аз не знам още какъв е вашият Жулиен, пък и вие самата го знаете по-малко от мене. Нека замине за Страсбург и да слуша. Аз ще съобщя волята си след две седмици.“
Този твърд отговор зачуди Матилд. „Аз не познавам Жулиен“; тези думи я унесоха в мечти и я доведоха скоро до най-съблазнителни догадки; но тя ги вземаше за истина. „Умът на моя Жулиен никога не се е приспособявал към жалкия салонен образец и моят баща не вярва в неговата изключителност тъкмо заради това, което я потвърждава…
Ала ако аз не се подчиня на неговата прищявка, работата може да стигне до публична свада; а един скандал ще се отрази върху положението ми в обществото и може да охлади любовта на Жулиен към мене. След скандала… сиромашия десетина години; а безумието да си избереш съпруг заради личните му достойнства може да те спаси от посмешище само тогава, когато разполагаш с грамадно богатство. Ако аз живея далеч от баща си, той в тая възраст може и да ме забрави… Норбер ще се ожени за някоя прелестна хитра жена: та нали Бургундската дукеса е съблазнила стария Людовик XIV…“
Тя се реши да се подчини, но не показа бащиното си писмо на Жулиен; неговият див характер можеше да го тласне към някоя безумна постъпка.
Когато тя вечерта съобщи на Жулиен, че е хусарски поручик, неговата радост беше безгранична. Можем да си я представим, като знаем честолюбивите блянове през целия му живот и неговата нова страст към сина му. Промяната на името съвсем го зашемети.
„И така — мислеше си той, — моят роман свърши и всичко това дължа само на себе си. Аз съумях да накарам да ме обикне това чудовище от гордост — додаде той, като гледаше Матилд. — Нейният баща не може да живее без нея, тя — без мене.“
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
БУРЯ
Дай ми, Господи, посредственост!