Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
— Излови ги, Тристан! Излови тия мерзавци! Бягай, приятелю Тристан! Убивай! Убивай!
Когато премина първият изблик, той седна отново и каза със сдържано и студено ожесточение:
— Приближи се, Тристан. Тук, в Бастилията, имаме петдесет рицари на виконт Дьо Жиф, които заедно с оръженосците си правят общо триста конници. Ще ги вземете. Вземете също отряда стрелци от нашата охрана под командата на господин Дьо Шатопер. Вие сте прево на цеха на ковачите и хората от вашия цех са на ваше разположение. Вземете и тях. В двореца Сен Пол ще намерите четиридесет стрелци от новата стража на господин престолонаследника, вземете и тях и с всички тия сили ще се спуснете към „Света Богородица“. Тъй ли, парижки голтаци! Вие въставате срещу френската корона! Срещу светостта на „Света Богородица“, срещу мира в нашето кралство? Изтреби ги, Тристан! Изтреби ги! Нито един да не се изплъзне, освен за да увисне в Монфокон!
Тристан се поклони.
— Добре, господарю. — После добави: — Ами какво да сторя с магьосницата?
Този въпрос затрудни краля.
— Хм! — промълви той. — Магьосницата ли!
— Господарю — отвърна парижкият прево. — предполагам, че щом народът идва да я вземе от убежището й в „Света Богородица“, навярно се дразни, че не е наказана, и иска да я обеси.
Кралят се замисли дълбоко и се обърна най-сетне към Тристан Отшелника:
— Добре тогава! Изтреби народа, приятелю, и обеси магьосницата!
— Точно така — каза съвсем тихо Рим на Копенол. — Да се накаже народът, задето се е осмелил да пожелае нещо, а после да се изпълни това, което той е желал.
— Слушам, господарю — отвърна Тристан. — Ами ако магьосницата е още в „Света Богородица“? Трябва ли да я взема въпреки правото на убежище?
— Пасха Господня! Сега пък правото на убежище! — каза кралят и се почеса по ухото. — Тази жена обаче трябва да бъде обесена.
При тези думи, сякаш озарен от внезапно просветление, той коленичи пред стола си, свали шапката си, сложи я на седалката и като погледна благоговейно една от украсяващите я оловни фигурки, произнесе с молитвено сключени ръце:
— О, парижка Богородице, милостива моя закрилнице, простете ми. Само този път ще го направя. Трябва да се накаже престъпницата. Уверявам ви, пречиста Дево, милостива моя покровителко, че тази магьосница не е достойна за вашата благосклонна закрила. Вие навярно знаете, владичице, че много напълно благочестиви крале са нарушавали тази привилегия на църквите поради държавна необходимост и за възхвала на бога. Свети Юго, епископ английски, позволи на крал Едуард да вземе един магьосник от неговата църква. Свети Луи, моят покровител, накърни неприкосновеността на храма „Сен Пол“ по същите съображения. А Алфонс, синът на ерусалимския крал, накърни дори неприкосновеността на църквата при гроба господен. Простете ми този път, парижка света Богородице! Никога друг път няма да го сторя и ще ви подаря прекрасна сребърна статуя, подобна на тази, която дадох миналата година на църквата „Света Богородица“ в Екуи. Амин.
Той се прекръсти, стана, сложи шапката си и каза на Три-стан:
— Побързайте, драги. Вземете със себе си господин Дьо Шатопер. Заповядайте да бият тревога. Смажете простолюдието. Обесете вещицата. Казах вече. Искам присъдата да бъде изпълнена лично от вас. После ще ми докладвате. Хайде, Оливие, няма да си лягам тази нощ, обръсни ме.
Тристан Отшелника се поклони и излезе. Кралят отпрати с ръка Рим и Копенол.
— Бог да ви закриля, мои добри фламандски приятели. Идете да си отдъхнете малко. Нощта напредва. По-близо сме вече до зората, отколкото до вечерта.
Двамата се оттеглиха и когато стигнаха до стаите си, водени от коменданта на Бастилията, Копенол каза на Гийом Рим:
— До гуша ми дойдоха и кралят, и кашлицата му! Виждал съм Карл Бургундски пиян, но той не беше така зъл, както този болен Луи XI.
— Нищо чудно, метр Жак — отвърна му Рим, — билките са по-горчиви от кралското вино.
VI. КАМАТА. СЕ Е РАЗИГРАЛА
Излизайки от Бастилията, Гренгоар се спусна по улица „Сент Антоан“ като отвързан жребец. Щом стигна до Порт Бодоайе, той се запъти право към каменния кръст, който стърчеше сред площада, макар че едва можеше да различи в мрака фигурата на един мъж, облечен в черно и с черна качулка на глава, който беше седнал в подножието на кръста.
— Вие ли сте, учителю? — попита Гренгоар.
— Страсти господни! — каза черната фигура, ставайки. — Караш ме да горя от нетърпение, Гренгоар. Стражата от кулата Сен Жерве току-що извика един часа и половина след полунощ.