Книга на Страшния съд

— Преззззз — измърмори нещо писарят и Рош се обърна да го погледне.

Писарят се опита да се надигне и Рош се втурна да му помага.

— Не! — извика Киврин и го сграбчи за ръкава. — Не бива да се приближавате към него! — И застана между свещеника и леглото. — Болестта на писаря е заразна — каза тя и мислено започна да се моли преводачът да се справи с обяснението й. — Инфекция. Разпространява се от бълхи и от… — тя се поколеба, защото не можеше да се сети как се описва капковидното пренасяне на зараза — и от течностите и дъха на болните. Това е смъртоносна болест, която убива всеки приближил се.

Тя се вторачи в него напрегнато. Чудеше се дали въобще е разбрал нещичко от това, което му беше казала. Дали въобще може да го разбере. През четиринайсети век хората не бяха имали никаква представа за микроби и тем подобни, нито пък за това как се разпространява една заразна болест. Бяха вярвали, че Черната смърт е наказание, дадено им от Бога. Бяха мислили, че се разпространява от отровни мъгли, които се носели над горите и полята, от погледа на някой мъртвец, дори чрез магия.

— Отче — каза писарят в този момент и Рош се опита да заобиколи Киврин, но тя пак му препречи пътя.

— Не можем да ги оставим да измират — каза той.

„Ама сте го правили — помисли си тя. — Побягвали сте и сте ги оставяли като едното нищо. Хората са зарязвали децата си, лекарите са отказвали да идват, свещениците са бягали като попарени…“

Киврин се наведе и взе една от лентите плат, които лейди Имейн беше приготвила за мазилото си.

— Трябва да покриете устатата и носа си с това — каза тя.

Подаде му парчето плат, а той го изгледа намръщено, след което го сгъна на няколко пъти и го залепи на лицето си.

— Завържете го — каза Киврин и взе още един парцал. Сви го на триъгълник и го постави върху носа и устата си като маска на бандит, след което направи един възел отзад. — Ето така.

Рош се подчини, поигра си малко, докато направи възела, после погледна Киврин. Тя се дръпна встрани и той се наведе, за да постави ръка на гърдите на писаря.

— Недейте… — каза тя и той вдигна поглед. — Недейте да го пипате освен за най-необходимото.

Тя задържа дъха си, докато Рош го преглеждаше, изпълнена със страх, че писарят може внезапно да скочи отново, но той въобще не помръдваше. Бубонът под мишницата му се беше спукал и сега оттам течеше кръв и тънка струйка зеленикава гной.

Киврин положи ръката си върху отец Рош, за да го спре.

— Не пипайте това — каза тя. — Сигурно го е спукал, докато се опитвахме да го озаптим. — Тя изтри кръвта и гнойта с един от парцалите на лейди Имейн, а с друг превърза раната, като направи здрав възел на рамото. Писарят нито помръдна, нито извика, а когато Киврин погледна към него, видя, че той се е вторачил право пред себе си и не помръдва.

— Мъртъв ли е? — попита тя отчето.