Среднощни кули

— Добре — Перин се обърна към Трам. — Щом преливащите спрат, стрелците да изстрелят по две стрели. Да се целят в рова.

Взривовете спряха и мъжете на Две реки стреляха. Стрелите се извисиха в дъга и ровът настръхна като таралеж. Перин огледа армията на Белите плащове. Бяха нарушили строя си.

Приближи се Арганда. Беше се намръщил като буреносен облак.

— Какъв беше смисълът на това, ако мога да попитам, лорд Айбара? — миришеше враждебно. — Току-що се отказахте от предимството ни! Една засада можеше да избие хиляди и да прекърши началната им атака.

— Да — каза Перин — И те го знаят. Погледни редиците им, Арганда. Те са притеснени. Белите плащове съзнават какво щяха да понесат, ако ни атакуват. След като бях готов да им дам това като предупреждение, какво ли още тая?

— Но това беше пределът на възможностите ни — каза Файле.

— Те не го знаят обаче — Перин се ухили широко. — Би било глупаво от наша страна да вложим всичко, което имаме, в един такъв предупредителен взрив, нали?

Арганда не каза нищо, макар да се намръщи още повече. Беше войник до мозъка на костите си. Брадва. Нищо лошо нямаше в това, но Перин беше чукът. Когато той посочеше, мъже като Арганда убиваха.

— Грейди — каза Перин. — Гласът ми. Не бих имал нищо против нашата армия също да чуе какво казвам.

— Готово — отвърна Грейди.

Перин вдиша дълбоко и заговори.

— Аз съм Перин Айбара! — прокънтя гласът му над равнината. — Приятел съм на Преродения Дракон и служа тук под негова команда. Тръгнал съм в поход към Последната битка. Лорд Капитан-командир, вие настояхте да се срещна с вас преди, по вашите условия, и аз дойдох. Моля да ми върнете тази чест тук и да се срещнем по моя покана. Ако сте решен да ме убиете, преди да тръгна срещу Сянката, поне ми направете услугата да ми дадете последна възможност да предотвратя кръвопролитието днес!

Кимна на Грейди и той освободи сплита.

— Имаме ли павилион, който да вдигнем за преговорите?

— В лагера — каза Файле.

— Мога да опитам портал — каза Неалд и потърка с юмрук мустаците си — по-точно рехавите косми, намазани с восък, които наричаше „мустаци“.

— Опитай.

Неалд се съсредоточи. Не последва нищо. Младият мъж се изчерви от яд.

— Не става.

— Няма нищо — каза Перин. — Ще вдигнем палатка. Не знам дали ще се съгласят да се срещнем, но искам да е готова в случай, че се съгласят. Доведете и Берелайн и Алиандре, и донесете напитки и столове и маса.

Един мъж от Две реки — Роб Солтър — препусна назад, няколко Деви затичаха след него. Белите плащове като че ли обсъждаха предложението. Добре.

Арганда и повечето останали се разпръснаха назад по колоната да известят какво става, макар че хората едва ли бяха пропуснали изявлението на Перин. Всеки като че ли правеше каквото трябва, тъй че Перин се отпусна на седлото и зачака.

Файле приближи коня си до него. Миришеше заинтригувано.

— Какво? — попита я той.

— Нещо в теб се е променило. Опитвам се да разбера какво.