Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Само след няколко секунди корабът предприе първата си истинска атака.
Коридорът беше дълъг. На равни интервали от двете страни имаше затворени врати. Стен предполагаше, че някъде в дъното ще стигне стълба, водеща към мостика. Чу звук, като от едновременно затваряне на стотина ключалки. И тогава забеляза, че далечната стена на коридора се приближава към него. Както и тази зад него, установи той, когато погледна през рамо. Натисна вратата, наистина беше заключена. Следващата също. Стен се подпря на коляно, стисна оръжието с две ръце и прати четири куршума в четирите ъгъла на приближаващата се стена.
Взрив, дим, огън… но нищо повече. „Менгемето“ продължаваше да се затваря.
Империум X. Използван като бронирано покритие. Защо не? Ако разполагаш с достатъчно материал…
Движещите се стени едва ли бяха предназначени за самозащита — по-скоро за да изолират изгубили херметичност отсеци.
Значи корабът импровизираше в използването на своите ресурси, превръщайки ги в оръжия.
Стен стреля в близката врата, когато стената бе само на няколко метра от него, и хлътна вътре. Помещението беше празно. Отвън, в коридора, стените спряха от двете страни на вратата.
Беше като в капан. Корабът би могъл да го държи тук до края на живота му. Беше доста задушно. Вероятно корабът бе изключил и вентилацията. Би могъл да спусне лицевото стъкло на шлема и ще спечели — колко — пет-шест часа?
Подаде се през вратата, насочи пистолета и стреля в отсрещната стена.
Последва оглушителна експлозия и стакато от рикошети в помещението. Кратер. Не дупка. Взривът бе погълнал още повече кислород. Стен се закашля от дима. Колко пъти още трябваше да стреля, докато успее да си пробие път? Не знаеше, но със сигурност отломките щяха да го довършат преди това.
Дали да не използва ножа, за да си прокара път? Вероятно, ако разполага с достатъчно време.
Там горе. Вентилационната шахта.
Твърде е малка.
Но още докато си го мислеше, ръката с ножа машинално откачи решетката.
Шахтата беше тясна, никога не би могъл да се пъхне в нея. Докато я оглеждаше, темето му опираше в горната част, а брадичката в долната. Не само, че беше много тясна, но и след известно разстояние свиваше под прав ъгъл.
Дланите му бяха плувнали в пот.
Той скочи обратно и започна да се съблича. Свали всички дрехи и остави пистолета до себе си.
Какво пък, винаги можеше да се застреля.
Извил глава на една страна, той се напъха в шахтата. Протегна ръка, плъзгайки длан по гладкия метал, и се придърпа силно напред. Краката му се отделиха от пода. Успя да се напъха около три сантиметра. После още три. И още.
И тук се заклещи.
В гърдите му се надигна паника. Престани, рече си той. Не може да се заклещиш. Винаги можеш да се върнеш обратно и да започнеш отначало. Винаги можеш да изпълзиш от нещо, в което си пропълзял.
Това беше психологическа измама.
Не се дърпай. Не ускорявай дишането. Издишай. Извий се. Издишай отново. Дробовете са празни. Не, по дяволите, не са! Ако се предадеш сега, Императорът ще спечели. Майната му на Императора. Той се дръпна отново напред, изви се в завоя, сгърчен в тясната метална кутия, опитвайки се да не мисли за нищо, и после изведнъж се озова в широка шахта, където можеше да повдигне коляно и глава, после шахтата се разшири още и вече можеше да ходи приведен, да се изправи, такива бяха шахтите, които използваха за придвижване на Вулкан, а там не беше толкова зле, нали? Бил си и на по-тесни местенца, лъжливо копеле, и сега е моментът да го признаеш, нали? Искаш ли да стигнеш центъра за управление, или не?
Беше принуден да се съгласи със себе си. Доближи друга решетка, зад която имаше празна стая и преряза решетката. После скочи долу.
Това беше кухня и столова. Имаше маси. По-нататък бе печката.
И тогава го чу.
Приличаше на глас.
Стен се облече бързо и тръгна по посока на гласа.