Краят на империята

— Може би бях… някога — рече Императорът. — Но вече не съм. Не и откакто метеор удари кораба. Веднага след като… го разбрах… узнах и още нещо… нещо важно. Аз съм различен. Аз съм по-усъвършенстван!

— По-усъвършенстван от стария модел? — попита Стен, припомнил си ваните и хирургическите инструменти.

— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се Императорът. — Веригата беше прекъсната. Беше време да се започне отначало, с нови идеи. Да се изгради нов ред. Разбира се, трябваше да бъдат направени жертви. Нищо не става без жертви.

— Стига жертвата да не си ти — подметна Стен.

— Наистина ли го мислиш? Нима не вярваш, че аз също съм… страдал?

— Човекът, който натиска спусъка, никога не страда толкова, колкото този, който е от другата страна.

— Прекалено си циничен — разсмя се Императорът. — Твърде дълго си бил край мен, но фактите са си факти. Моят предшественик… беше тръгнал в лоша посока. Например изпусна таанците от властта си. Защо за Бога… даде такава власт на тези глупаци? Правилата на капитализма налагат периодично раздрусване на дървото.

— Магнатите в бизнеса никога не са се провъзгласявали за богове — посочи Стен.

Императорът изпръхтя.

— Не ставай глупав. Схемата бе започнала да буксува. Нуждаеше се от освежаване. Освен това правото на божествено управление е отколешно в нашата история.

— Наистина ли вярваш, че си бог?

Императорът сви рамене.

— Може и да съм. А може и да не съм. Но последният път, когато проверих, безсмъртието съвпадаше с дефиницията.

— Боговете не излизат от вани — рече Стен.

— О, така ли? Дали пък не съм бил подведен? Ти сигурно имаш по-голям опит от срещи с богове? — Императорът сръбна отново от чашата. — Няма да доживееш, за да видиш продължението — рече. — Но наистина обещавам да подобря нещата. Дано това ти даде малко спокойствие.

— Да подобриш спрямо кое? — изръмжа Стен. — Та ти си само нова бръчка на едно старо лице. Твърде много деца поведох към гроба в името на това лице. И за какво? За двайсет или трийсет века лъжи? Ти се смяташ за уникален. Най-великият император на най-великата империя в цялата история. Но от моя гледна точка, на обикновен смъртен човек, ти не си по-добър от всеки друг тиранин.

— Много вдъхновяващ разговор — поклати глава Вечният император. — От доста време не бях водил такъв. Ще ми се нещата да се бяха развили по друг начин. Наистина. — Той вдигна пистолета, в ума на Стен зазвучаха тревожни сигнали. Почакай. Ами мозъчното сканиране? Трябваше да му дадат още време.

— Реших — заговори Императорът, — че ще е твърде рисковано да те извеждам от това помещение. Така че, за да съм напълно сигурен, ще трябва да направя една от жертвите, които споменах… и да те убия.

Пръстът върху спусъка се сви.

И в този момент прозвуча нов глас:

— Нареждам на двете органични същества на борда на кораба да останат неподвижно.