Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
— А кой ще купи подаръците?
— Аз.
— Бре да се не види! Кога забогатяхте тъй внезапно? Когато се присъединихте към нас на кораба ми приличахте на истински просяк.
— Само се правех на такъв. Съвсем не съм без средства. Във всеки случай съм в състояние да ви помогна. А сега да продължим! Някакви други пречки?
— Идва най-голямата. Земята, за която споменахте, ще трябва да я купим, нали?
— Разбира се. За нея ще получите пари от мен.
— Тогава наистина няма за какво да се тревожим. Тръгваме с вас. Вие ще ни дадете парите за нашето заселване. Ние ще работим здравата, ще ви изплатим лихвите, а после лека-полека все ще успеем да ви върнем и основния капитал.
— Чакайте! Тук се лъжете. Не ви искам никакви лихви, а за връщане на сумата изобщо не желая да чувам.
Човекът ме зяпна учудено, огледа насъбралите се наоколо хора, после пак се обърна към мен и ме попита:
— Правилно ли чух?
— Вероятно.
— Но това е немислимо.. Не би било нищо друго освен подарък!
— Така е и замислено. Подарявам ви парите и не искам да ми ги връщате.
— Но нима сте толкова богат, че можете да се лишите от толкова много пари?
— Напротив, джобовете ми са празни, но въпреки това имам щастливата възможност да разпределя между вас кръгло петдесет хиляди талера.
— Петдесет хиляди талера! Боже мили, колко много пари! Че откъде ги намерихте тъй изведнъж?
— Веднага ще разберете, но първо имам няколко въпроса. Всички вие сте били бедни, но все сте имали някаква макар и незначителна собственост. Нали?
— Да. Някои от нас притежаваха по една малка къщичка, а други имаха поне толкова, колкото е необходимо за домакинството на едно работническо семейство.
— И понеже ви подлъгаха да заминете, разпродадохте всичко. И колко получихте?
— Почти нищо. Когато хората знаят, че заминаваш в чужбина, без да можеш да вземеш имуществото си, предлагат твърде малко. А каквото спечелихме от продажбата на някои дребни вещи при пристигането си, изцяло похарчихме по пътя.
— Значи са ви лишили не само от родината, но и от имуществото ви. Следователно без чужда подкрепа тук бихте загинали. Тъй като и моите джобове са празни, ми се откри възможността да ви помогна само след като станах крадец и разбойник. Но няма защо да се плашите от мен, защото заради вас обрах Мелтън и Уелър, хората, които ви докараха такива нещастия. Според моята представа за правораздаване двамата са длъжни напълно да възстановят щетите ви. Те носеха пари. Аз ги плених и според тукашните закони би трябвало заедно с тези пари да ги предам на съдията. Но какви ще са последствията? Парите ще изчезнат, а вероятно същото ще стане и с тези негодници, за да се появят на някое друго място и да продължат да вършат злодеяния. Вие обаче няма да получите и пукната пара и няма да имате с какво да се облечете и с какво да се нахраните. В такъв случай моят морален закон ми се стори далеч по-справедлив и реших сам да се заема с вашите дела, или с други думи, конфискувах парите на Мелтън и Уелър, за да ви помогна по този начин да намерите истинска справедливост, която едва ли ще получите от някой друг съдия. Мислите ли, че постъпвам погрешно или незаконно?
— Не, не, не! — разнесе се наоколо.
— Добре! Мелтън и Уелър все още не знаят, че съм взел парите им. Мелтън ги беше закопал и никога няма да разбере, че вече ги няма там. Ако не ги бях намерил и след векове пак щяха да бъдат на същото място. И двете суми ще разпределя между вас.
— Колко са, колко са? — чух ги да питат един през друг.
— Уелър имаше пет хиляди, а Мелтън малко над трийсет хиляди долара. Това прави малко повече от сто четирийсет и седем хиляди марки.
Наоколо се възцари толкова дълбоко мълчание, че се чуваше как хората дишат. После те се наканиха да избухнат в ликуващи възгласи, но аз им направих енергичен знак да мълчат.
— Тихо! Никой друг не бива да чуе за какво разговаряме!
Онова, което правим, е справедливо, обаче някои хора ще го погледнат от друга страна и едва ли ще видят действията ни в толкова благоприятна светлина. Не е нужно и евреинът да научи каквото и да било. Той не е толкова беден като вас. Има пари и ще остане при юмите.
— Има пари ли? — попита преселникът. — Че нали Уелър му ги задигна!
— Аз пък ги взех от Уелър и ги върнах на Якоб Зилберберг. За съжаление на всеки от вас няма да се паднат толкова много пари, колкото може би сте си направили тайно сметката.
— О, сигурно всеки от нас ще се съгласи, че първо вие ще трябва да задържите за себе си една солидна част от сумата.
— Аз няма да взема нищо. Но има и други хора, които не бива да забравяме.