Историкът
- Автор: Костова Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Хаджийска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историкът». Краткое содержание книги:
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.
— Кои сте вие? — попитах аз.
Тургут и Селим се спогледаха и сякаш мълчаливо нещо се споразумяха. После Тургут се обади с тих, но ясен глас:
— Ние служим на султана.“
Глава 51
„С Хелън се отдръпнахме сякаш по команда. За секунда си помислих, че Тургут и Селим сигурно са съюзници на някоя тъмна сила и едва се преборих с изкушението да грабна куфарчето си и ръката на Хелън и да избягам от тази къща. Как другояче, освен с дяволски средства, тези двама мъже, които смятах за свои приятели, биха могли да служат на един отдавна умрял султан? Всъщност, всички султани отдавна бяха покойници, така че за когото и да говореше Тургут, той вече не беше между живите. Дали са ни лъгали и за други неща?
Гласът на Хелън прекъсна обърканите ми мисли. Тя се наведе напред, пребледняла и с широко отворени очи, но въпросът й беше спокоен и във висша степен практичен, толкова практичен, че не успях веднага да го схвана.
— Професор Бора — каза тя бавно, — на колко сте години?
Той й се усмихна.
— Ех, скъпа мадам, ако питате дали съм на петстотин години, отговорът — за щастие — е не. Работя за Негово Величество султан Мехмед II, Славния Покровител на Мирозданието, но никога не съм имал несравнимата чест да се запозная с него.
— Какво, за Бога, се опитваш да ни кажеш? — избухнах аз.
Тургут отново се усмихна и Селим меко ми кимна.
— Не смятах изобщо да ви разказвам тези неща — изрече Тургут. — Вие, обаче, ни доверихте толкова много тайни и сега, когато ти, приятелю, зададе този проницателен въпрос, ние също ще ви отговорим. Роден съм по най-нормален начин през 1911 година и се надявам да умра по също толкова нормален начин в постелята си през — ами, да речем към 1985 година — Той се разсмя. — Така или иначе, хората в моето семейство от край време са дълголетници, така че сигурно и аз ще бъда прокълнат да седя на този диван, докато така остарея, че вече за нищо няма да ме броят. — Той обви раменете на мисис Бора с ръка. — Мистър Аксой също е на годините, на които изглежда. В нас няма нищо необикновено. Онова, което ще ви разкажа, е най-голямата тайна, която мога да поверя някому, и вие трябва да я пазите, каквото и да стане. Ние сме част от султанската Гвардия на полумесеца.
— Не мисля, че съм чувала за нея — каза Хелън и се намръщи.
— Не, мадам професоре, не сте — Тургут хвърли бърз поглед към Селим, който седеше и търпеливо слушаше, като очевидно се мъчеше да следи разговора ни, а зелените му очи бяха спокойни като езерна вода. — Убедени сме, че никой не е чувал за нея освен членовете й. Възникнали сме като тайна гвардия, избрана сред най-добрите еничари.
Тогава изведнъж си спомних онези каменни младежки лица с огнени очи, които видях на картините в двореца Топкапъ, скупчени в яки редици край трона на султана, достатъчно близо, за да скочат върху евентуалния убиец — или всъщност върху всекиго, който е изгубил благоволението на султана.
Тургут явно четеше мислите ми, защото кимна:
— Виждам, че сте чували за еничарите. Е, приятели, през 1477 година Мехмед, Великолепния и Славния, привиква при себе си двайсет офицери между най-доверените и най-добре образованите от своя корпус и тайно им предава новия символ на Гвардията на полумесеца. Дал им само една задача — която трябвало да изпълнят дори и с цената на живота си. Задачата била да спрат Ордена на дракона и набезите му в нашата велика империя, да заловят и убият неговите членове, където и да се намират.
Двамата с Хелън едновременно поехме дъх, но този път аз се окопитих преди нея.
— Гвардията на полумесеца е създадена през 1477 година — годината, в която монасите са дошли в Истанбул! — опитвах се да сглобя мозайката, докато говорех. — Но император Сигизмунд основава Ордена на дракона много преди това — през 1400 година, нали?
— През 1408 година, ако трябва да сме точни, приятелю. Разбира се. И преди 1477 година Орденът на дракона със своите войни срещу империята вече е бил сериозен проблем за султаните.
През 1477 година обаче Негово Величество Славния Покровител на Мирозданието решил, че набезите на Ордена на дракона може да станат още по-опасни в бъдеще.
— Какво имате предвид? — ръката на Хелън, неподвижно отпусната в моята, беше студена.
— Дори и нашият устав не го казва направо — призна Тургут, — но аз съм убеден, че султанът неслучайно е основал Гвардията само няколко месеца след смъртта на Влад Цепеш. — Той сключи ръце като за молитва — макар че, спомних си аз, неговите прадеди са се молили прострени по лице на земята. — Уставът ни казва, че Негово Великолепие е основал Гвардията на полумесеца, за да преследва Ордена на дракона, най-презряния враг на величествената му империя, през времето и пространството, по суша и море, дори отвъд смъртта.