През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
— Какво стана? — Джакпайн запита лидера си. — Защо се оттеглиха?
Уайдузите чакаха нещо, това бе очевидно. Подкрепления? Надали. Имаше повече от достатъчно, за да довършат противниците си. Водачество? Ала предводителите им присъстваха, онзи там сигурно беше главнокомандващият. Можеха да дадат заповедта по всяко време. Защо се бавят?
Главнокомандващият беше побеснял.
— Предаде ли му?
— Да, господарю. Лично му съобщих.
— И той какво каза?
— Щял да облече свещените одежди и незабавно да слезе.
— Къде е тогава?
— Вече трябваше да е дошъл, господарю — подчиненият се опитваше да скрие нервността си.
— Иди и го намери тогава! Да не си се върнал без него! — Нещастният човек се отправи.
Лидерът наблюдаваше този разговор, провел се на не повече от тридесет ярда.
— Не трябва ли да се втурнем в последна атака? — запита Фернруут, най-умелият му лейтенант. — Ако се бавим още, не ще можем да помогнем на пленниците.
Ейксхафт избухна в дълъг, гръмък смях, облекчил свитото му сърце и накарал уайдузите да посегнат към оръжията си.
— Огледай се — рече с непоколебим глас, — отдавна вече е късно за тях.
— Да можех да зърна обичната си Мариголд за последно — дойде тъжен глас зад тях. — Такъв тънък кръст, такива сини очи. Малкият Браунфинч ще тъгува за баща си. Само да ги зърна, нищо повече.
— Тогава затвори очи и ги погледни — отвърна лидерът. Това изчакване правеше края им още по-мъчителен. Усещаше как смелостта изтича от хората му. Проклети да сте! Атакувайте най-сетне!
Умът на адепта работеше трескаво. Как да се спася? Очевидно е, че той възнамерява да се отърве от мен.
Единственият му шанс бе да държи мъжа зает достатъчно дълго, докато останалите дойдеха да потърсят жреца си. В крайна сметка присъствието ми е необходимо за церемонията. Никой друг не знае ритуала. Няма да ме изоставят.
Ала как да го залисва? Явно търсеше нещо; може би богатствата щяха да се окажат добра примамка? Посочи напред, към стълбището, което отделяше жилищните помещения от оръжейната.
Най-долното ниво на Адунлок, където се намираше тя, бе празно. Впрочем дали? Адептът чу шум пред тях, точно след завоя на коридора. Другият също го беше чул, защото се втурна край шишкавия си пленник. В края на коридора се намираше вратата към пещерите и утробата на Майката земя. Тъкмо се затваряше.
Манум се втурна към вратата, ала тя се затвори прекалено бързо. Понечи да се провикне, ала застина — ами ако от другата страна имаше уайдузки воин?
— Затова ли ме доведе тук? — попита той потящия се заложник, който сви рамене в отговор. Този мъж е само тежест, помисли си Търговецът. Време е да се отърва от него.
Ала Манум не можеше да се насили да нанесе удара. Дебелакът стоеше застинал насред коридора, треперещ с ококорени очи, очакващ смъртта, но Манум не можеше да го стори. Образи на беззащитни селяни, умиращи изпод ръцете на брудуонците, проблясваха около него. Най-възвишени, по-скоро ще умра, отколкото да стана като тях. Трябва ли да убия някого, само защото не ми е от полза?
Вместо това грабна заложника за тлъстата ръка и го тласна в близката стая. Вратата съвсем наскоро е била насилвана, отбеляза Търговецът. В другия край и по стените на помещението имаше съкровища, невъобразими богатства, гледка, спряла дъха му.
Пленникът му говореше нещо, сочейки към купищата ценности. Опитва се да сключи сделка, осъзна Манум. Затова ме доведе тук. Визията заплени душата му на Търговец — тук бе натрупана плячката от многобройни набези, доживотно трупани богатства. Тук лежеше ключът към охолен живот. Тук лежеше всичко, за което бе мечтал. Как ли щеше да стои например тази огърлица върху кожата на Индретт?
Не, никоя от мечтите му не се намираше в това помещение. Лийт бе някъде из крепостта, ала не тук. Това съкровище не можеше да задържи Търговеца. Той се обърна и поведе все още жестикулиращия пленник обратно до коридора.
— Вратата, вратата — рече Манум, посочвайки към края на коридора. Бе взел решение. Очевидно момчето му не се намираше никъде из крепостта и бе време да продължи търсенето. В ума му изкристализира уайдузката дума: — Диур на, диур на!