През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Ейксхафт знаеше, че малкият му отряд е бил забелязан. Отекналите от многооката крепост камбани само потвърдиха това. От дупки в стените започнаха да изскачат въоръжени бойци, подобно на насекоми от пламнало дърво. Първите от тях достигнаха отритото място преди фодрамите и започнаха тичешком да го прекосяват. За миг лидерът зърна две хванати за ръце фигури да се стрелват под скалите, преследвани от трети силует, сетне ги изгуби в сенките.
Двете фракции се сблъскаха с оглушителен удар. Стомана проблясваше в сивотата на последните дневни лъчи. Набитите горски северняци си разменяха яростни удари с по-високите и жилави люде от Клоувънхил. Начело до Ейксхафт стояха трима умели капитани, широко размахали тояги в опит да разчистят път до крепостта. Дарите им не бяха достатъчни, за да убиват — само зашеметяваха, но вървящите след тях фодрами довършваха започнатото с мечовете си.
Предпочитащите прикритието и изненадата уайдузи се биеха храбро, ала скоро стана ясно, че в единоборство далеч отстъпват на фодрамите. Винаги бе било така. Ала на мястото на един посечен уайдуз моментално изникваха трима. От дупките продължаваха да се сипят воини, печално забеляза лидерът, които надаваха пронизителни викове, докато търчаха към мястото на битката.
До него един от капитаните му падна, покосен от сопа с шипове. Ейксхафт се обърна и посече огромния уайдузец, който, отделил прекалено много време да се наслаждава на собствените си умения, се стовари мъртъв, така и без да разбере какво го е сполетяло.
Откритото място пред Хелиг Холт се изпълни с потънали в ръкопашен бой воини. Постепенно телата на мъртвите и умиращите затрупваха земята. Последните слънчеви лъчи потънаха зад варовиците над главите им и спусналият се над бойното поле здрач не можеше да посочи ясен победител, ала северняците бавно губеха.
Това не е добре, каза си лидерът, докато бавно, неумолимо, малкият му отряд биваше изтласкан назад към тъмните гори от огромното числено превъзходство на противника. Не можем да позволим да ни избутат в гората; в мрака ще станем лесна плячка. Нощта продължаваше да се спуска, светлината на Клоувънхил изтля, а нови уайдузки бойци продължаваха да се впускат в битката.
Фемандерак търчеше по пътеката към крепостта, отчасти дърпайки, отчасти влачейки Лийт зад себе си. Над тях камбаните продължаваха да звънтят тревожно. Знаеше, че тича към опасност, ала другият пазач бе само на няколко ярда зад тях и непрекъснато стопяваше разстоянието.
— Хайде, Лийт, хайде! — отчаяно се провикна той. Ала Лийт се движеше тромаво, все още под въздействие на наркотика. И аз щях да бъда такъв, ако не бях осъзнал, че водата е отровена. За пореден път Фемандерак бе благодарен на строгата си подготовка.
Чановете замлъкнаха, ала напред, на върха на пътеката, каменната врата се изтърколи и от нея започнаха да изтичат уайдузи. Зад тях пазачът извика. Бяха попаднали в капан.
В последния момент Фемандерак се хвърли надясно, в посоката на Хелиг Холт. Над него пазачът се бе срещнал с другарите си, ала виковете му бяха игнорирани в далеч по-важната заплаха на фодрамите в долината. Едрият страж бе отнесен надолу по пътеката.
Фемандерак придърпа Лийт близо до себе си, опитвайки се да прикрие и двама им от евентуалните погледи на взиращи се от прозорците над тях. Приклекнаха на тясна тераса няколко ярда под пътеката. Вдясно лежеше черната паст на Майката земя, поемаща леден дъх със спускането на по-хладния нощен въздух. Вече извън погледа им, воините продължиха да търчат по пътеката, хвърляйки се в боя.
Лийт постепенно започна да идва на себе си. Прекалено скоро! По-добре да беше останал упоен, отколкото да застрашеше позицията им с движение или шум. Ала младежът остана напълно неподвижен, едва обръщайки глава с широко отворени очи. Нямаше представа как се е озовал тук, ала нямаше да направи нищо, което да застраши положението им.
Звукът от тропащи крака затихна, заменен от далечните звуци на битка, долитащи някъде зад тях, стенания и викове, усилени от естествения амфитеатър на Адунлок.
— Сега! — прошепна Фемандерак. — Готов ли си?
Лийт кимна, едва сдържащ страха си.
— Тогава ме следвай!
Заедно се изкатериха на пътеката. Поглед наляво им показа, че опитът да продължат в тази посока бе изключително опасен; на дъното имаше сражаващи се воини, едва видими в сумрака.
— Насам! — рече Фемандерак и Лийт последва новия си приятел нагоре и вдясно, все още мъчейки се да разбере какво става. Нищо не си спомняше. Как са се озовали вътре? Каква беше тази битка долу? Силно се надяваше да е спасителен отряд.