![Дюна [Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/1/dyuna-dune-bg-download.jpg)
Дюна [Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дюна [Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Действието в романа се развива в далечното бъдеще (около 10 191 година сл. Хр.).
Поредицата „Дюна“ съдържа шест книги: „Месията на Дюна“, „Децата на Дюна“, „Бог-Император на Дюна“, „Еретиците на Дюна“, „Дюна: Домът на ордена“.
След смъртта на писателя, синът му Браян и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на Дюна преди първата книга „Дюна“. Книгите са създадени на основата на подробни бележки, останали от Франк Хърбърт.
— Толкова отдавна те чаках — промълви тя. — Ето това е моят живот.
Свърши се, вече целият й живот бе запечатан в паметта на Джесика.
Дори и мигът на настъпването на смъртта.
„Сега аз съм вече светата майка“ — осъзна Джесика.
И с вече обогатеното си съзнание тя разбра, че наистина е станала именно онова, което се наричаше бин-джезъритска света майка. Отровният наркотик я беше преобразил.
Разбираше, че не всичко бе станало точно така, както се вършеше в училището „Бин Джезърит“. Никой досега не беше я въвеждал в това тайнство, но тя разбираше.
Крайният резултат обаче бе същият.
Джесика почувствува, че дъщерята-прашинка продължава да се докосва до вътрешното й съзнание и да го опипва, без да получава отговор.
Ужасно чувство за самота прониза Джесика при осъзнаването на онова, което й се беше случило. Тя видя собствения си живот като забавен кадър, докато животът наоколо се движеше толкова бързо, че взаимодействието ставаше по-осезаемо.
Чувството, че самата тя е прашинка, леко поизбледня, натрапчивостта му намаля, щом тялото й си отдъхна от заплахата на отровата, но Джесика продължаваше да усеща онази другата прашинка, като я докосваше с чувство на вина заради онова, което бе позволила да й се случи.
„Аз направих това, моя бедна, още неоформена, скъпа щерко. Аз те доведох в тази вселена и изложих съзнанието ти на всички нейни приумици, без да ти осигуря някакви защитни средства.“
От другата прашинка заприижда обич и спокойствие, като отражение на онова, с което я беше обсипала Джесика.
И преди да успее да й отговори, тя почувствува присъствието на някакъв натрапчив спомен. Имаше нещо, което трябваше да се направи. Тя го затърси слепешком, съзнавайки, че й пречи замайването от превърнатия опиат, което бе овладяло сетивата й.
„Бих могла да променя това“ — рече си тя. — „Бих могла да отстраня въздействието на наркотика и да го направя безвреден.“
Тя обаче почувствува, че това ще бъде грешка. — „Участвувам в обред на мисловно сливане.“
И тогава тя прозря какво трябва да направи.
Отвори очи и посочи към меха с водата, който Чани бе издигнала над главата й.
— Вече е благословена — рече Джесика. — Смесете водата от меховете и нека промяната докосне всички, и нека всеки един получи от този благослов.
„Нека катализаторът сега си върши работата“ — помисли си тя. — „Нека хората пийнат от него и за известно време се вгледат по-внимателно едни в други. Наркотикът сега е безвреден… сега, след като вече е превърнат от една света майка.“
Натрапчивият спомен обаче продължаваше да й въздействува, измъчваше я. Тя осъзна, че има още нещо, което трябва да направи, но замайването от опиата й пречеше да се съсредоточи.
„Ааах… старата света майка.“
— Срещнах се със светата майка Рамало — заговори Джесика. — Тя се спомина, но остава сред нас. Нека почетем паметта й с подобаваща церемония.
„Откъде ли се взеха тези думи в устата ми?“ — питаше се тя.
И осъзна, че те идваха от някаква друга памет, от живота, който й беше предаден и сега бе станал част от самата нея. Чувствуваше обаче, че в този дар нещо липсва.
„Нека си устроят своето пиршество!“ — обади се Другата памет вътре в нея. И продължи: — И без това животът не им предлага кой знае колко удоволствия. Да, а ние двете с теб се нуждаем от тази кратка пауза, за да се опознаем, преди да се оттегля и отлетя през спомените ти. Вече се чувствувам донякъде свързана с теб. Ооо! Твоите мисли са изпълнени с толкова интересни неща! Никога не съм си представяла, че може да съществуват толкова много неща!
И паметта съзнание, което бе прехвърлено и запечатано в нейното, се разкри пред Джесика, позволи й да погледне по един широк коридор към други свети майки, у които имаше други свети майки, у които бяха прехвърлени други свети майки и така те сякаш нямаха край.
Джесика изтръпна уплашена, че ще се загуби в цял океан от мисловни сливания. Коридорът обаче продължаваше да стои на мястото си, разкривайки на Джесика, че културата на свободните бе много по-древна, отколкото тя бе подозирала.
Сега виждаше, че е имало свободни и на Поритрин¤ — народ, който бе станал мекушав от безгрижния живот на тази планета, лесна плячка за имперските нашественици, с която да заселят човешките колонии на Бела Тегейзе¤ и Салуса Секундус.