Да играеш с огъня [bg]

В този момент се отвори една странична врата, която Валкирия не бе видяла досега, и от нея излезе Чайна.

— Съжалявам — каза тя, — но това няма да стане.

Челото й бе порязано, но иначе изглеждаше невредима. Зад Венгос спря черен джип и от него излезе Дъск.

Някъде високо над главите на всички Валкирия видя силует. За миг си помисли, че е още някой от главорезите на Венгос, но фигурата, която се понесе надолу от един от покривите, бе тази на Блис. Той се приземи леко и се изправи в пълен ръст. Баронът се намръщи.

— Сангуайн — каза той, — твърде много станаха. Тръгваме си.

— Ей сега идвам, бароне.

Венгос обаче не чакаше. Качи се в джипа, Дъск скочи зад волана и те потеглиха. Останал внезапно сам, Сангуайн спря да се чумери. Погледна противниците си един по един и облиза устни. Още държеше ранената си ръка и между пръстите му се стичаше кръв.

— Какво планира барон Венгос? — Гласът на Блис бе тих и ужасяващ.

— Не зная — отвърна Сангуайн. — А, не, чакай. Зная, но не казвам.

Той отново събра крака и земята под него започна да се разтваря. Валкирия извика:

— Спрете го!

Танит се завтече към него, но закъсня и Сангуайн отново потъна.

— По дяволите — намръщи се Танит. — Луксозен наемен убиец ми бил. Потаен страхливец.

— Това го чух! — Главата на Сангуайн се подаваше от разтворената земя. — Не съм страхливец! Просто изгубих моментно предимството. Иска се истински мъж да признае поражението си.

— Явно си много мъжествен тогава — каза Валкирия, а американецът й хвърли изпепеляващ поглед.

— Никой не обича сарказма, г-це Каин. Забавих оттеглянето си, само за да ти кажа нещо. Взе ми бръснача, скъпа. Това е непростима обида. Така че, като му дойде времето и си си изпълнила предназначението, кълна се, ще те убия безплатно.

След тези думи Били Рей Сангуайн се скри напълно. И пак подаде глава.

— Или поне на половин цена. — И пак изчезна.