Смъртоносно обаждане [bg]

Хънтър ѝ даде още една хартиена кърпичка.

По време на двайсетте минути, през които Таня разказа подробностите за видеообаждането, Робърт внимателно следеше не само думите ѝ, но и движенията на тялото и очите ѝ, както и изражението на лицето ѝ. Да, тя показа издайнически знаци. – често повдигаше нервно ръка към лицето си и прибираше паднал кичур коса зад ухото си неспокойно поклащаше глава всеки път, когато казваше нещо, което ѝ беше трудно да повярва, и чоплеше ноктите си, но това бяха признаци на страх. Преживяването наистина я беше вцепенило от ужас.

Гарсия донесе още една чаша подсладена вода и този път Таня не се нуждаеше от подканяне и я изпи цялата на три големи глътки.

Когато изглеждаше достатъчно спокойна, Карлос ѝ зададе първия въпрос.

– Ти ни каза, че когато убиецът е посегнал към телефона на госпожица Уорд, за да приключи обаждането, камерата неволно се е насочила нагоре и си видяла лицето му, така ли?

Таня пак си пое дълбоко въздух на пресекулки.

– Да, но не беше лице.

Гарсия се намръщи.

– Моля?

– Беше маска. Някаква извратена страшна маска.

Карлос хвърли бърз поглед на партньора си и после се премести до ръба на дивана.

– Знам, че ще ти бъде трудно, Таня, извини ме, че те карам да си припомняш онези образи, но спомняш ли си някакви детайли? Можеш ли да опишеш маската?

Тя се втренчи в очите му.

– Дали си я спомням? Няма да я забравя, докато съм жива.

– Таня допря показалеца на дясната си ръка до десния ъгъл на устните си. – Имаше голям отворен разрез от тази страна на лицето, от тук до тук. – Тя прокара пръст от устата по бузата си до дясното ухо. – Нещо като крива, ужасяваща усмивка на клоун. Виждаха се зъбите, но не бяха човешки, а огромни, остри и изцапани с кръв. По устата и брадичката му също беше размазана кръв. – Таня млъкна, за да си поеме дъх. Очевидно се бореше с образите, които ѝ изпращаше паметта. – Другият ъгъл на устата не беше срязан, но беше увиснал и безформен.

Хънтър забеляза, че ръцете ѝ отново се разтрепериха.

– И нямаше нос – добави тя. – Само остатък, сякаш беше отхапан или откъснат от лицето. И очите му бяха като на дявол.

– Като на дявол? – попита Гарсия. – Какво имаш предвид?

– Цветът им.

– Какъв беше цветът им?

– Бяха червени. И не само ирисът. – Таня посочи едното си око. – Целите бяха червени. Нямаше бяло. Приличаха на две пълни с кръв дупки.

Дишането ѝ отново стана затруднено. Отне ѝ момент да го нормализира.

– Останалата част от кожата на лицето му, включително главата – Таня жестикулираше, докато обясняваше, – беше грапава и пореста, сякаш е била обгорена. – Тя отново поклати нервно глава. – Вижте, знам, че беше маска, но беше най-зловещото нещо, което съм виждала. Никога през живота си не съм била толкова уплашена.