Короносната кула [bg]

Отвърна му единствено трясъкът на чука.

— Изглежда е получил заплата.

— Изглежда. — Грю се върна зад бара и разлюля бъчвите, за да провери пълнотата им. — Всички пристанищни работници получават надница при новолуние, а миналата нощ беше много мрачна.

— Колко е получил?

— Откъде бих могъл да зная?

— Повече от осемдесет и пет сребърни?

Грю махна с парцала към нея.

— Тях той вече плати.

— Зная. А сега има повече.

— Е, и? Още по-добре за нас. Има пари да поправи вратата и да плати за пиене.

— И за жени?

— Накъде биеш, повлекано?

— Не можеш да му позволиш да легне с мен, Грю. Просто не можеш.

— Човекът изчисти дълга си. — Рейнър Грю се доближи до дъската, върху която бяха отбелязани длъжниците, и я потупа. Влажните му пръсти оставиха няколко петна сред имената. Стейн вече не се намираше сред споменатите.

— Ако е събрал достатъчно пари, той ще ме убие. Вече знае, че това ще му се размине. Дори знае и точната сума, която трябва да си приготви.

Грю изсумтя.

— Не е вярно. Онова с Ейвън бе просто нещастен случай. Ти изкарваш Стейн чудовище, което убива за удоволствие.

— Точно така е!

Другият се навъси.

— И сама знаеш, че не е така. Няколко пъти е плащал за теб, а ето че си още жива. Той е преспивал с всяко от тукашните момичета поне по десетина пъти. Ти просто не разбираш. Хората като него, които прекарват дните си сред смрадлива риба и нарежданията на малоумни надзиратели, се нуждаят от разтуха. Имат нужда да се почувстват мъже. Затова им харесва да проявяват известна грубост. Когато сграбчат някоя мърла за косите, това им дава усещането за контрол. Това е причината той да идва тук. Същото важи и за всички останали. За да получат шанс поне за малко да се почувстват значими.

Тя скръсти ръце и се размърда.

— Беше инцидент, Гуен. А и нима мислиш, че бих търпял някой умишлено да убива момичетата ми? Подобни неща вредят на бизнеса. Не само трябва да й търся заместница, а и губя клиенти. Да не говорим за нуждата от почистване. Ако смятах, че смъртта на Ейвън е нещо различно от нещастен случай, Стейн нямаше да прекрачи този праг.

— Но той го е правил и преди. Сам ми каза.

Грю подбели очи.

— И защо му е да ти казва това? Още малко и ще го обвиниш, че одира живи кученца. Стегни се, Гуен! Зная, че още си разстроена, но Стейн не е убиец. Освен това аз си поговорих с него. Няма да има повече проблеми. Разбираш ли?

Гуен определено не разбираше, но не виждаше смисъл да изтъква това.

— Казах му, че ако си наеме кон и му счупи крака…

— Кон? — прекъсна го тя. — Сравнил си ни с коне?

Той се подсмихна.

— Това е сравнение, което той е способен да разбере.

Жената бе сигурна, че и разбирането на самия Грю се ограничава до това.

— И той се съгласи да се държи прилично — заключи мъжът.

— Той ще ме убие, Рейнър. — Тя се надяваше, че употребата на малкото му име ще усили значимостта на думите й. Сякаш се обръщаше към стар приятел, а не към сводника си. — Няма да ми прости, задето го издадох на шерифа.