Честотата на Шуман [bg]

Накрая Андре заговори.

-      Ами ако има някой или нещо, което да не ни се налага да пресъздаваме?

Писането и въпросите внезапно секнаха. Всички вдигнаха глави от преносимите си устройства и зяпнаха момчето.

-      Искам да кажа, възможно ли е някъде да има естествен Ген-ЕП?

Бартън го побиха тръпки.

-      Някой помислял ли е за това? - сериозно попита той.

Всички мълчаха.

Дейвин подаде на Андре бисквита.

-      Отлична идея, момчето ми.

Решението беше толкова просто и в същото време отговаряше точно на изискванията на Бартън. Пресъздаването на Ген-ЕП щеше да е истинско чудо за краткия срок, с който разполагаха - а Бартън се нуждаеше не от мишка, а от човешко същество. Това можеше да е най- доброто решение, на което би могъл да се надява. Обърна се към Дейвин.

-      Какви са шансовете?

- За откриване на човешки Ген-ЕП ли? Готови ли сме наистина да използваме човек? — със съмнение попита Дейвин.

-      Винаги се е предвиждало последният опит да е такъв - отвърна Бартън.

- Дейта-Тран не разполага с човешки генетични данни - каза някой.

-      Готов ли си да изпратиш човек? - отново попита Дейвин.

-      Нямаме избор - отвърна Бартън. Решението беше перфектно.

-      Като начало, имаме около девет милиарда различни човешки ДНК комбинации - каза Дейвин. - Имайте предвид, че това е максималният капацитет. На практика те са някъде около два милиарда, тъй като много от основните типове са свързани с различни деформации. Те се елиминират още преди раждането, така че можем да ги изключим.

-      Ген-ЕП рядко срещан ДНК тип ли е? - попита Карин.

-      Не повече от всеки друг. Напълно случаен е. - Дейвин се загледа в тавана. - Да видим, населението на планетата е около осем милиарда. Два милиарда типа ДНК. Това ни дава вероятност приблизително едно на четири.

- Да - добави Карин. - Но може да открием Ген-ЕП кандидат, който е на сто и двайсет години. Или тригодишен.

Бартън се усмихна на Андре. Така или иначе, момчето беше оправдало очакванията му.

-      Е, какво чакаме? - рече Карин. Пръстите ѝ увиснаха над Дейта-Тран приемника. Дейвин изпрати на всеки член на екипа симулационен модел и след няколко минути бяха почти приключили с всички критерии за разграждането.

-      Няма съмнение, че обектът ще има сини очи - каза Дейвин. Знаеше го от анализа, който вече беше завършил. Очите бяха най-сложният компонент от хромозомната таблица. При мишката, която бяха превърнали, те се промениха от червени на сини.

Екранът отново се изпълни с подробна информация. Списъкът постепенно се оформяше. Карин спря да пише и посочи.

-      Дейта-Тран съпостави Ген-ЕП моделите, които симулирахме. - Физическите характеристики бяха изброени в лявата половина на екрана.

Бартън откри, че се е зазяпал в Карин. В нея имаше нещо, което го привличаше - особено когато работеха и бяха под напрежение. Той тръсна глава, за да пропъди мисълта. Моментът не беше подходящ да се разсейва.