Честотата на Шуман [bg]

Тийнейджърът до него бе Андре Стайнбек — млад, длъгнест, на четиринайсет години и седем месеца. Като на шега винаги можеше да ти каже точния брой дни, часове и минути от раждането си. Беше син на самотна майка от еврейски произход, Джейн Стайнбек, която го бе родила на осемнайсет. Джейн имаше големи амбиции за момчето си и двамата работеха здравата, за да направят така, че умът на Андре да го отведе колкото се може по-надалеч. Андре се намираше в онзи непохватен период от развитието си, през който минават всички момчета, когато дланите и стъпалата им сякаш са непропорционални на телата им. По бузите му се забелязваха първите намеци за младежки пъпки. Облечен в кафяв анцуг, той изглеждаше малко неподходящо за това място, но погледът му бе проницателен и му личеше, че е готов на всичко.

-      Благодаря ви, че се отзовахте така бързо - каза Бартън.

-      Разбрах, че е важно, когато Карин каза, че ще получа бисквити, ако побързам. - Дейвин огледа кабинета в търсене на наградата си.

Бартън се усмихна.

-      Сядайте, ей сега идвам.

Както беше обещала, Карин извади отнякъде кутия шоколадови бисквити. Дейвин веднага ги отвори и лапна една - типично за него. После попита:

-      Само една кутия ли имаш?

-      Ама че си прасе! - засмя се Карин.

Дейвин се ухили още по-широко.

Един по един членовете на Меркуриевия екип, общо единайсет, се събраха около дисплея на Дейта-Тран. Бартън седна последен.

-      Ще ви помоля за внимание, ако обичате... - Всички млъкнаха. - Включвам Андре Стайнбек в Меркуриевия екип. За първи път в нашата история ще сме тринайсет на брой.

Андре се изправи и се поклони отсечено.

-      Няма да съжалявате. - Думите прозвучаха странно от устата на едно момче, но пък и магистър Стайнбек беше всичко друго, но не и обикновено момче.

- Той ще бъде нашият трети тактик - продължи Бартън.

Тактиците бяха най-добрите членове на екипа. Те водеха проектите и ако нещата се развиваха добре, накрая именно те обираха лаврите наред с тлъстите хонорари.

Дейвин се пресегна и ощипа Андре по ръката.

-      Това е огромна чест. Браво на теб.

-      Да - добави Бартън. - Браво на теб, Андре. Заслужаваш го.

Помещението се изпълни с любезни аплодисменти, които прекъснаха, когато Бартън заговори отново.

-      За съжаление това е единствената добра новина, която имам. - Пое си дълбоко дъх. - Текущият ни проект е застрашен. Вече имаме установен срок. Трябва да съставим Ген-ЕП кандидат и да извършим опитно прехвърляне в рамките на четиринайсет дни.