Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 261
Перейти на страницу:

— В Джърси има колкото си щеш хубави момичета — потвърди Анхел.

— А на пътя всички те бяха в коли — продължи Бени.

— Ние с Херонимо работим в канализационните шахти — рече Анхел. — Под улицата. Там долу няма кой знае какво за гледане.

— Под улицата, — повтори Бени, след цяла минута: — под Улицата.

Херонимо спря да пее и разказа на Профейн за какво ставаше дума. Помни ли той алигаторчетата? Миналата или по-миналата година, хлапетата от цял Нуева Йорк купували тези алигаторчета за домашни любимци. В „Мейсис“44 ги продавали по петдесет цента парчето и изглежда всяко дете искало да има алигаторче. Обаче скоро им омръзнали. Някои деца изнесли алигаторчетата на улиците, но повечето от тях пуснали в тоалетните чинии. Та именно тези алигаторчета пораснали, изхранвайки се с плъхове и канални нечистотии, и сега щъкали из цялата канализационна система, големи, слепи алигатори-албиноси. Само Бог знаел колко се били навъдили там долу. Някои от тях го ударили на канибализъм, защото всички плъхове в техните райони били вече изядени или избягали от страх.

След канализационния скандал миналата година, кметството проявило загриженост. Обявило, че набира доброволци, които да слизат в канализацията с ловни пушки и да избиват алигаторите. Отзовали се съвсем малко хора и повечето от тях скоро напускали. Двамата с Анхел били там долу три месеца по-дълго от всички други, гордо обяви Херонимо.

Профейн мигом изтрезня.

— Търсят ли все още доброволци? — бавно попита той. Анхел започна да пее. Профейн се претърколи и вторачи свирепо очи в Херонимо. — Хей?

— Ами да. Иска ли питане? — отвърна Херонимо. — Стрелял ли си някога с ловна пушка?

Бени каза да. Изобщо не бе го правил и никога нямаше да го направи, не и на улицата. Но ловна пушка под улицата, под Улицата, в това изглежда не би имало нищо нередно. Съществува вероятността и собственоръчно да се претрепе, но като че ли всичко ще бъде наред. Поне можеше да опита.

— Ще поговоря с господин Цайтсус, шефът — каза Херонимо.

Торбичката с боб увисна за секунда във въздуха, ярка и весела.

— Гледайте, гледайте! — завикаха децата. — Вижте я, как ще тупне!

Втора глава

Цялата Шантава Пасмина

I

Към обед Профейн, Херонимо и Анхел прекратиха огледа на момичетата и излязоха от парка да търсят вино. След около час Рейчъл Аулглас, профейновата Рейчъл, мина на път за дома покрай мястото, където те бяха лежали.

Походката й можеше да бъде описана само като някакво подобие на храбро сладострастно пристъпване: сякаш тя бе затънала до очите в снежна пряспа и въпреки това продължаваше да върви, за да отиде на среща с любимия. Рейчъл наближи мъртвата точка на алеята. Подухващият от брега на Джърси вятър леко развяваше сивото й палто. При всяка стъпка високите й токчета почукваха умело и точно върху допирната точка на квадратните плочи по средата на алеята. Половин година в Ню Йорк и се бе научила да прави поне това. През този период бе губила токчета и от време на време самообладание; но сега можеше да минава оттам със завързани очи. Тя продължи да върви така, че токчетата й да удрят точно върху допирните точки на квадратите, просто за да демонстрира високо самочувствие. Пред себе си.

Рейчъл работеше като събеседничка или трудова посредничка в едно бюро по труда в центъра на града; в момента се връщаше от делова среща в Ист Сайд с някой си доктор Шейл Шьонмейкър, пластичен хирург. Шьонмейкър беше висококвалифициран и високоплатен специалист и разполагаше с екип от двама асистенти. Първата личност от тези асистенти бе регистраторка/секретарка/медицинска сестра с невъобразимо срамежлив чип нос и хиляди лунички, до една изваяни от самия Шьонмейкър. Луничките бяха татуирани, момичето беше негова любовница; и благодарение на някаква асоциативна приумица се казваше Ървинг. Другият асистент бе един малолетен гамен на име Тренч, който в интервалите между посещенията на пациентите, за забавление хвърляше скалпели по някаква дървена табелка, подарена на работодателя му от организацията Обединено Еврейско Възвание. Кабинетът действаше в един модерен лабиринт или зайчарник от стаи в жилищен блок, разположен на границата с Немския квартал, между Първо авеню и Йорк авеню. В съответствие с местоположението, от скритата озвучителна система непрекъснато гърмеше немска кръчмарска музика.

вернуться

44

„Мейсис“ — Верига универсални магазини. В Ню Йорк универсалният магазин „Мейсис“ заема цял квартал между 34-та и 35-та улица, Седмо авеню и Бродуей.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)