Бойни действия [bg]

Ала генерал Роджърс явно не усещаше умора. Поне изглеждаше бодър. Седеше с гръб към нея и гледаше стената с мониторите, показващи сателитни картини от района, както и информацията за вариращите нива на смог и алергени. Големите повишения в нивото на микровълните означаваха нарастване на броя на комуникациите по клетъчни телефони, което предшестваше военно раздвижване в някоя област. А по-високите нива на смог или на полени определяше каква степен на готовност можеха да очакват от войниците. Мери Роуз с изненада научи, че антихистамините не бяха широко разпространени сред армиите по света. Колкото и съвършени да бяха, оръжията щяха да са безполезни в ръцете на бойци със зачервени и сърбящи очи.

Не, генерал Роджърс не усещаше умора. Тя виждаше, че той с удоволствие и интерес изучава информацията. Затова не бяха почивали след ранния им петнайсетминутен обяд. Роджърс беше вглъбен в този пръв поглед към войните в близкото бъдеще. Те нямаше да се водят от големи армии, а от малки групи и от сателити срещу компютри и комуникационни центрове. Утрешните противници нямаше да бъдат батальони, а терористични отряди, използващи химични и биологични оръжия срещу цивилни граждани. Убиваха и изчезваха. И тогава екипи като РОЦ трябваше да планират бърз и хирургически точен отговор. Да намерят начин да стигнат колкото е възможно по-близо до мозъка на врага и да му направят лоботомия, използвайки елитни части като „Страйкър“, с каквито разполагаше Оперативният център, ракетен удар, заредена с експлозив кола, телефон или електрическа самобръсначка. Надяваха се, че след като премахнат главата, ръцете и краката няма да функционират.

За разлика от много „ветерани“, които предпочитаха старите методи на работа, Мери Роуз знаеше, че четирийсет и няколко годишният Роджърс харесва това ново предизвикателство. Той обичаше новите идеи и методи почти колкото неизчерпаемия си запас от стари афоризми. И рано тази сутрин, когато се настаниха по местата си, той с младежки ентусиазъм заяви: „Самюъл Джонсън е казал: „Светът още не е изчерпан. Дано утре да видя нещо, което не съм виждал досега“. И аз очаквам това с нетърпение, Роуз“.

Монтирането на „постоянно действащата къртица“ на Мат й отне само петнайсет минути. Когато я зареди на компютъра и пусна диагностиката, Роджърс я помоли да проникне в компютърния файл на турските сили за сигурност. Искаше да научи повече за полковник Неджат Седен, човекът, когото изпращаха да работи с тях. Роджърс смяташе, че Седен несъмнено е изпратен и да ги наблюдава, макар че бе очаквал този начин на шпиониране. Самият той следеше и турците, и сирийците. Израелците вероятно също ги наблюдаваха, а ЦРУ следеше тях. Според Майк нямаше начин турците да не шпионират Регионалния оперативен център.