Бойни действия [bg]

— И какво ще кажа там? — попита тя.

— Истината. И точно това прави тази задача приятна. Ще кажеш на комисията, че от време на време и за много кратки периоди сме монополизирали Националната разузнавателна служба в името на националната сигурност. Стивън Винс е герой, който ни е помогнал да защитим човешките права и живот. Сенаторът Ландвер няма да ни атакува, задето сме казали истината. Ако спечелим него и сенатора Фокс на наша страна и опишем Винс като патриот, комисията ще бъде лишена от част от желания ефект. После ще остане само въпросът как Националната разузнавателна служба ще върне парите, което е ужасно отегчителна процедура. Дори Си Ен Ен няма да го отрази.

Марта замълча за миг, сетне каза:

— Ще си помисля.

На Пол му се искаше да каже: „Ще го направиш“, но тя беше костелив орех и трябваше да се отнася внимателно с нея.

— Следобед ще ми се обадиш ли да кажеш какво си решила?

Марта кимна и излезе.

Стол погледна Худ.

— Благодаря, шефе. Сериозно говоря.

— Твоят приятел се е провалил там, Мат. Но ако не можеш да помогнеш на един добър човек и верен съюзник, за какво те бива тогава, по дяволите?

Стол благодари още веднъж на Худ и излезе.

Останал отново сам, Пол притисна длани до очите си. Беше работил като кмет на голям град и като банкер. Когато беше на неговите години — четирийсет и три, баща му беше счетоводител, борещ се за оцеляването на малката си фирма. Как синът на Франк, Худ, се озова на това място в живота, където кариерите и хората живееха и умираха въз основа на решенията, които той взимаше?

Пол, разбира се, знаеше отговора на този въпрос. Той обичаше правителството си и вярваше в системата. И това беше така, защото смяташе, че може да взима тези решения съпричастно и интелигентно. Но, за бога, не беше лесно.

Самосъжалението свършваше дотук. Худ взе чашата си и излезе от кабинета, за да изпие следващото си кафе.