![Похищението [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/9/pohishchenieto-bg-download.jpg)
Похищението [bg]
- Автор: Роуз Дэвид
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-269-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Похищението [bg]». Краткое содержание книги:
Адам преглътна.
— Не си схванала погрешно. В момента не съм способен да разбера какво иска от мен Морган. Като че ли всичко, което казвам или правя, е себично или неуместно. Ето, аз мисля, че я улесних отново да започне да пътува, обаче тя твърди, че говоря по начин, който я кара да се чувства виновна. Когато казвам, че наистина трябва да оправим нещата, тя признава, че имаме проблеми. А после заявява, че за всичко съм виновен аз заради отношението ми, и то не само напоследък, а от години.
— О, Адам, аз не мисля, че си такъв себичен негодник. Посветил си по-голяма част от кариерата си на борбата за обезправените. Според мен това е достойно за възхищение.
— Е, надали Морган ще отрече, че в професионалния си живот съм се нагърбвал с непопулярни каузи. Но според нея по отношение на семейния живот и грижата за децата съм точно толкова консервативен, колкото и баща й, който смятал, че майка й трябвало да го следва навсякъде. Но знаеш ли, това не е същественото. Проблемите във взаимоотношенията ни не са причината тя да не си е у дома. Сигурен съм, че щеше да е тук, ако можеше.
Рони докосна вътрешната страна на лакътя му и се приведе към него. Докато тя говореше, той вдъхна уханието й.
— Двамата сте заедно отдавна, нали? И пътищата ви са се раздалечили. Как са нещата в спалнята?
Ако го беше попитал някой друг, Адам щеше да се ужаси. Само че нещо в съчетанието между съблазнителното физическо присъствие на Рони, нейното възхищение и алкохола в кръвта му го тласна да продължи да говори:
— Преди беше фантастично. Струва ми се, че сексът беше спойката помежду ни дори в трудни времена. Напоследък обаче не толкова — мрачно призна той. — А в нощта преди заминаването й дори изобщо не се случи. Исках да се сбогуваме, обаче тя ми отказа.
— Мразя да нося лоши новини, но не е ли възможно да има доста очевидно обяснение за отсъствието й? Сигурен ли си, че тя не се вижда с друг?
— Не, не — поклати глава той. — Морган не е такава, пък и надали изобщо има време.
— Тогава защо не е спала с теб през нощта, преди да замине?
— Каза, че се чувствала изморена, била напрегната заради пътуването. Сигурно знаеше, че се тревожа, задето ще ходи в Газа, а и тя също се притесняваше.
Рони зяпна:
— Къде? Къде каза, че е заминала? Нали знаеш, че половината ми семейство живее в Израел? О, боже! Газа. Защо ще ходи точно там от всички забравени от бога места на света?
Магията изчезна.
— О, по дяволите! Не биваше да го казвам. Моля те, запази го в тайна, умолявам те! Рони, обещай ми. Ако се разчуе, рискът ще се увеличи.
— Какво говориш? Значи знаеш, че тя е в беда? Официално ли ти съобщиха?
Вече нямаше как да не й каже още, а ако някой заслужаваше да знае поне частица от истината, това беше Рони.
— Нещо такова. Но наистина трябва да ми обещаеш да не казваш на никого това, което ще споделя с теб.
— Роднините ми могат ли да помогнат с нещо?
Той докосна китката й.
— Много мило да предлагаш помощта им, но не бива да казваш дори на близките си.
Тя кимна.
— Можеш да ми довериш живота си, и нейния.
— Тя беше в Тел Авив, но миналия четвъртък се наложи да отиде в Газа. Не се е върнала и оттогава от нея няма ни вест, ни кост. Изглежда е била отвлечена.
Рони каза, че трябва да уведомят властите, а Адам я увери, че те вече са се заели със случая. Тя му обеща да продължи да се грижи за децата, докато трае всичко. Съгласи се да запази тайната на Адам и прие довода на Гари, който той повтори пред нея, че ако Морган наистина е отвлечена, изтичането на информация в публичното пространство ще увеличи вероятността никога повече да не я видят.
На прага Рони го притисна силно.
— Можеш да ми се обаждаш по всяко време. Ще ти бъда опора, сега и когато проблемът бъде разрешен, както и да приключи всичко.
Адам остана на верандата, докато тя настани децата в колата и потегли. Усещаше приятен гъдел в корема от допира на топлите й гърди до тялото му.
Преди да си легне, провери електронната си поща. Имаше поздравителни съобщения от Естел и от големите клечки в кантората, както и почти от всяко лоби за защита на конституционните права в Америка. Изглежда, аргументацията му в съда в крайна сметка не е била толкова ужасна. Преброи двайсет и седем молби за интервюта, някои от важни телевизионни предавания: всички американски мрежи, както и от Джон Стюарт, и от доброто старо предаване „Нюзнайт“ на Би Би Си. Не беше включвал мобилния си телефон след изслушването — сигурно гласовата му поща се бе задръстила. При нормални обстоятелства проявите на внимание биха го довели до еуфория. Сега изпитваше единствено облекчение, че не му се налага да се занимава с тези глупости и че всички важни за него хора знаят как да се свържат с него у дома.