Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
2.
Обществено здраве
„Операция, измислена не от хора, компетентни във философията или умели във физиката, а от вулгарни, неграмотни хора; операция, която е в най-висша степен от полза за човешката раса.“
Джакомо Пиларини за инокулацията при едра шарка, 1701 г.
Опасната мания на лейди Мери
В годината, в която Томас Нюкомен прави първата си парна машина (1712 г.), недалеч от него в един влак се разиграл по-романтичен епизод, който индиректно щял да спаси още повече животи. Той бил много по-високо по социалната стълбица. Лейди Мери Пиърпойнт, начетена и упорита млада жена на двайсет и три години, се подготвяла да избяга с любимия си, за да се спаси от скучен брак. Нейният богат ухажор Едуард Уъртли Монтегю, с когото тя поддържала обемна кореспонденция, характеризираща се с яростни спорове и с дръзко флиртуване, не успял да постигне договорка за брак с дори още по-богатия ѝ баща, графът (а по-късно херцог) на Кингстън. Но перспективата баща ѝ да я принуди да се омъжи за богат тъпанар, почитаемия Клотуърти Скефингтън, убедила Мери да запали отново романтичната искра с Уъртли (както го наричала тя). Тя му предложила да избягат заедно, а той, въпреки че така щял да се лиши от зестрата ѝ, се съгласил в пристъп на нетипична за него прибързаност. Случката се превърнала във фарс: той закъснял, тя потеглила сама, той я изпреварил в една странноприемница, но дори не разбрал, че тя е там, но след още няколко премеждия двамата се намерили и се оженили на 15 октомври 1712 г. в Солзбъри.
След това романтично начало бракът бил пълно разочарование, Уъртли се оказал студен и лишен от въображение съпруг. Жена му – начетена, красноречива и духовита – разтърсила цял литературен Лондон, като заедно с Александър Поуп пишела буколики в стила на Виргилий и се сприятелявала с литературните лъвове и социалните тигри на деня. По-късно Джоузеф Спенс ще напише: „Лейди Мери е един от най-необикновените и бляскави характери в света. Но тя блести като комета, тя е нестандартна и постоянно се лута. Тя е най-мъдрата и най-неблагоразумната; най-милата и най-непокорната; най-добронамерената и най-жестоката в света“.
Но едрата шарка оставила белези по кожата ѝ и изградила репутацията ѝ. Този свиреп вирус, най-големият убиец на човечеството, бил постоянна заплаха в началото на XVIII в. в Лондон. Наскоро бил отнел живота на кралица Мери и на племенника ѝ, младия херцог на Глостър, последния Стюарт, наследник на трона, който не бил католик. Почти убил курфюрстиня София Хановерска и сина ѝ Джордж, който бил определен за нов крал на Англия. Убил брата на лейди Мери през 1714 г. и почти убил и нея през следващата година. Тя оцеляла, но била покрита с белези, нямала мигли, красотата ѝ била жестоко отнета.
Но именно едрата шарка щяла да ѝ донесе вечна слава, защото тя станала един от първите и определено един от най-пламенните поддръжници в Западния свят на иновативната практика на инокулацията. През 1716 г. съпругът ѝ бил пратен като посланик в Истанбул и лейди Мери го придружила заедно с малкия им син. Тя не е измислила инокулацията, дори не е съобщила първа новината за нея, но като жена е имала възможност да наблюдава в детайли практиката между жените, водещи затворен живот в османското общество, а след това обратно в Англия да започне да я защитава убедено сред ужасените за децата си майки, докато не започнали да я прилагат. Тя била иноватор, не изобретател.
Два доклада за практиката на „присаждане“ като лек срещу едрата шарка стигнали до Кралското научно дружество в Лондон от Истанбул. Според кореспондентите Емануел Тимониус и Джакомо Пиларини, и двамата лекари, работещи в Османската империя, гнойта от преболедувал едра шарка се смесвала с кръв и се втривала в драскотина на ръката на здрав човек. Докладите били публикувани от Кралското научно дружество, но експертите в Лондон ги отхвърлили като опасно суеверие. Тази практика, заявили те, по-скоро щяла да породи епидемия, отколкото да я предотврати, излагала здравето на хората на безсъвестен риск, била бабини деветини, вещерство. Като имаме предвид колко варварски и безполезни били практиките на лекарите по онова време, примерно пускането на кръв, подобно становище е както иронично, така и може би разбираемо.