Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Ето как пробите и грешките са били от жизнено значение за фракинга. Стайнсбъргър допуснал поредица от щастливи грешки, провалял се много пъти. Когато пък открил формулата, не знаел защо работи. Тя скоро била обяснена от експерта по сеизмология Крис Райт. Той бил инженер, а компанията му „Пинакъл“ използвала нови устройства за измерване на отклоненията, за да проследи за Мичъл развитието на пукнатините под земята. Райт открил, че пукнатините от вода създават големи мрежи от по-мънички нацепвания. Той разработил модел за едновременно нарастване на множество цепнатини в началото на 1990-те години, който обаче бил „осмиван като цяло от по-старите в света на фракинга, тъй като те настоявали, че множеството малки пукнатини винаги бързо ще се слеят в една голяма“. Оказало се, че Райт бил прав. Водата под налягане създавала напречни пукнатини в скалите и силно увеличавала изложената на пясъка повърхностна площ. Пукнатините се простирали на километър и половина или повече в една посока, но и се разширявали на няколкостотин метра от двете страни на основната ос. В този случай науката догонила технологията, а не обратното. Последните опити да се припишат заслугите за стартирането на иновацията на федералното правителство като цяло не са справедливи. Да, много от изследванията са направени в държавни лаборатории, но повечето от тях са имали договори с газовата индустрия, а търсенето на такива проучвания е създадено предимно от предприемачи като Мичъл и Райт (един от водещите в индустрията).
Отначало природозащитниците приветстваха революцията на шистовия газ. През 2011 г. сенатор Тим Уирт и Джон Подеста заявиха, че газът е „най-чистото изкопаемо гориво“, и написаха, че фракингът „създава безпрецедентна възможност газът да се използва като гориво, което ще прехвърли мост към енергийната икономика на XXI в., която разчита на ефективност, възобновяеми източници и нисковъглеродни изкопаеми горива като природен газ“. Робърт Кенеди-младши, ръководител на световната мрежа от екологични организации „Уотъркийпър Алаянс“, написа във „Файненшъл Таймс“, че „В краткосрочен план природният газ е очевидното гориво-мост към „новата“ енергийна икономика“. После обаче стана ясно, че евтиният газ ще означава, че мостът ще е много дълъг и ще представлява заплаха за жизнеността на индустрията на възобновяемата енергия. Личният интерес изискваше Кенеди да промени позицията си, което той не закъсня да направи и нарече шистовия газ „катастрофа“.
Във вътрешността на страната в Тексас, Луизиана, Арканзас и Северна Дакота, където беше поставено началото на фракинга, съпротивата беше слаба. Обширните необработваеми територии, дългата традиция на сондиране за нефт и културата на предприемачество позволиха на шистовата революция да процъфти с малко местни протести, ако въобще имаше такива. Но когато фракингът достигна до Източното крайбрежие, до Пенсилвания, а след това и до Ню Йорк, изведнъж шистовият газ започна да си печели врагове и еколозите съзряха възможност да си спечелят финансиране на гърба на опозицията. Кампанията ангажира някои известни звезди като холивудските актьори Марк Руфало и Мат Деймън и набра скорост. Обвиненията в отравяне на водоизточници, течове от тръби, замър-сяване на отпадъчните води, радиоактивност, земетресения и увеличаване на трафика се множаха. Точно както първите противници на железниците обвинявали влаковете, че заради тях кобилите помятали, индустрията с шистовия газ беше засипана с буквално абсурдни твърдения. Тъкмо един от страховете биваше опроверган и се появяваше нов. Но хилядите кладенци даваха милиони работни места, като при това имаше много малко и почти незначителни екологични или здравословни проблеми.
Царуването на огъня
Един от недостатъците в начина, по който се връщаме към историята на иновациите, е, че несправедливо изтъкваме отделни хора, като игнорираме приноса на обикновените простосмъртни. Избрах да разкажа историите на Нюкомен, Уат, Едисон, Суон, Парсънс и Стайнсбъргър, но те са само камъни в арката или звена във веригата. Не всички са забогатели, да не говорим за наследниците им. Днес на тяхно име не е кръстена нито една фондация, нито една не се финансира от богатството им. Останалите хора са се облагодетелствали най-много от техните иновации.
Но самата енергия също заслужава да бъде изтъкната. Тя е коренът на всички иновации, макар и само защото иновацията е промяна, а промяната изисква енергия. Преобразуването на енергия е от ключово значение, но е трудно и бавно. Джон Констабъл твърди, че през по-голямата част от историята осигуряването на енергия от пшеница, вятър и вода е било твърде недостатъчно, за да създаде сложни структури, които да променят живота на хората. Изведнъж през 1700 година се появява преобразуването на топлина в работа и изведнъж става възможно да бъдат създадени още по-невероятни и сложни материални структури от овладяването на изкопаемите горива, които осигуряват огромно количество енергия спрямо инвестираната енергия. Зависимостта на модерния свят от изкопаемите горива днес – те са около 85 процента от основните ни източници на енергия – е същата като преди двайсет години. Огромното болшинство от нуждите на обществото от енергия се задоволяват от топлина. Какво ли ще замени „движещата сила на използването на огъня“, тази странна връзка между топлината и работата, която се появява в живота на човечеството около 1700 г. и все още е от жизнено значение за света? Никой не знае.