Златото на Кортес [bg]

През 1960 г. патриархът на семейството Конрад Ноубъл умря и работата пое Джеймс Джонас Ноубъл. Първата му работа бе да смени имената на всички фирмени продукти. Така „Микстурата на Ноубъл“ се превърна в „Номикс“, „Тоникът за коса на Грейди“ стана „Бриламин“, „Хапчетата за черен дроб на Ноубъл“ се преименуваха на „Хепарин“. Под ръководството на Джеймс Ноубъл фирмата постепенно спря производството на старите лъжливи лекове и започна да прави генерични лекарства, които се продаваха само с рецепта. През това време внимателно наблюдаваше растежа на антидепресантите и лекарствата против психически разстройства на основата на непрекъснато увеличаващия се брой заболявания, включвани в Диагностичния и статистически справочник на психическите разстройства, наричан обикновено ДССПР. В неговото четвърто издание плахостта се беше превърнала в Социално тревожно разстройство, или СТР.

Всеки път щом поредният ДССПР споменеше някое ново заболяване, Ноубъл намираше лекарство за него или приспособяваше нечие друго. „Прозак“ и „Паксил“ се превръщаха в „Данекс“, „Золофт“ в „Антипан“, а „Галекса“ стана „Цитолофт“. Лекарствата под различни имена изкарваха милиони. През 2000 г. „Ноубъл Фармасютикълс“ вече беше осмата по големина фармацевтична компания в света, а нейният девиз „Ние усещаме вашата болка“ бе усвоен от „Късното шоу“ на Дейвид Летърман и пародирано редовно в „Събота вечер на живо“. Адвокатите на лекарствения гигант, които нямаха чувство за хумор, увериха Джеймс Ноубъл, че има основания да заведе дело, но главният изпълнителен директор им каза да не се правят на идиоти, тъй като това е безплатна реклама, и то в огромен мащаб.

Харисън Ноубъл, единственият син на Джеймс Ноубъл, беше само негово бледо копие и някои от клюкарските вестници твърдяха, че единственото, което е наследил от баща си, е квадратната брадичка и слабостта му към блондинките. Студент в Йейл и член на „Череп и кости“10 единствено заради своя баща, Харисън Ноубъл нямаше някакви особени интереси, освен да харчи парите от попечителския си фонд. Другата му страст беше да провери с колко дебютантки може да преспи, преди да си легне с дъщерята на президента на Съединените щати и да успее да я забремени. Потушаването на скандала с бременността и нейното прекъсване доведе до ултиматума на баща му да направи нещо от себе си, което от своя страна предизвика създаването на „Ноубъл Венчърс“, привидно океанографска фондация, финансирана от „Ноубъл Фармасютикълс“, но всъщност целта беше да се предостави подходяща форма на няколко необмислени експедиции за търсене на съкровища, както и да се оправдае пристрастието на Харисън Ноубъл към гмуркането с акваланг и прехвърлянето му от остров на остров из Карибите. Цялото начинание отговаряше и на желанието на бащата да държи сина си извън политически опасните спални.