Орки

Тя отново се концентрира върху реликвата. Тя бе ключът към осъществяването на съкровените й желания, към окончателната победа, а ето, че сега имаше опасност тя да се изплъзне от ръцете й.

Дженеста се обърна и влезе в стаята.

Един прислужник мигом се приближи към нея и пое наметалото й. Беше строен, почти мършав, с бледа кожа и изтънчено лице. Имаше светлоруса коса и яркосини очи под мрежата на дългите русоляви мигли, изящен нос и чувствени устни.

Прислужникът беше нов и Дженеста все още не беше сигурна дали в него доминират мъжкото или женското начало. Но това бе съвсем нормално, когато ставаше въпрос за елфи.

— Генерал Кустан е тук, Ваше Величество — обяви той или тя, с писклив, напевен глас.

— Добре. Ще го приема веднага.

Елфът въведе посетителя, поклони се дискретно и излезе.

Кустан бе орк на средна възраст с величествена осанка. Имаше изправена, военна стойка, а кръстосаните татуировки по бузите му бяха истинско досие на военната му кариера. На лицето му обаче се четеше безпокойство, дори неувереност.

Дженеста пристъпи към разговора без никакви формалности.

— По лицето ви виждам, че още не са се върнали — рече тя, без да крие недоволството си.

— Така е, Ваше Величество. — Той не смееше да срещне погледа й. — Може би са срещнали по-голяма съпротива, отколкото са очаквали.

— Сведенията от битката не говорят в полза на подобно предположение.

Той не отговори.

— Какво предлагате да направим?

— Милейди, ще пратя един отряд, който да разбере какво е станало с тях.

— А дали не става въпрос за предателство?

Генералът направи оскърбена физиономия.

— Нямаме причини да се съмняваме в лоялността на Върколаците — отвърна той свъсено. — Досега винаги са показвали…

— Зная. Мислите ли, че иначе бих ги пратила на толкова важна мисия? Нима ме смятате за глупачка?

— Не, милейди. — Генералът сведе виновно поглед.

— «Не, милейди» — изимитира го тя подигравателно. След кратка, напрегната пауза, добави: — Разкажете ми за техния вожд — Страк.

Той извади няколко листа хартия от вътрешния джоб на куртката си. Дженеста забеляза, че ръцете му треперят.

— Ваше Величество, срещал съм се само няколко пъти с него, но знам, че произхожда от благонадежден клан. На военна служба е от люпилнята, ако ми позволите така да се изразя. Освен това е умен.

— За орк.

— Да, Ваше Величество. — Кустан се покашля и прелисти документите. — Изглежда е решил още в начало на своята кариера да увеличи възможностите си за повишение, като се посвещава изцяло на задачите, които му се поставят. Началниците му докладват, че винаги е изпълнявал заповедите и е приемал наказанията — когато се е налагало — без да се оплаква.

— Интелигентен и амбициозен.

— Точно така, милейди. — Генералът не вдигаше глава от записките. — Всъщност тъкмо по време на първото му назначение…