Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
Никой не пожела да коментира думите му.
— А сега, мистър Джоунс, искам да ви запитам нещо.
— Да, сър, аа, мистър Смит.
— Как мислите, дали не е редно да прострелям очната ябълка на това лошо момче?
Оставих въпроса няколко секунди без отговор. Две от по-младите момчета вече плачеха, но това изчакване разхълца и предводителя им.
— Е, — произнесох след четвърт минута или някъде там, — ако той не съжалява за нападението върху мен, тогава мисля, че сте в правото си да го убиете.
— Съжалявам — произнесе момчето.
— Наистина ли? — попита мистър Олбрайт.
— Д-д-да!
— Колко много съжаляваш? Искам да кажа, съжаляваш ли достатъчно?
— Да, сър, много съжалявам.
— Истината ли казваш? — Той придружи въпроса си, като опря плътно дулото на пистолета си в пърхащия клепач на момчето. — Само не ми припадай, защото искам да видя как куршума минава през окото ти. А сега ми кажи съжаляваш ли достатъчно?
— Да сър!
— Тогава докажи го. Искам да му го покажеш. Искам да паднеш тук на колене и да му засмучеш хуя. Искам хубаво да му го засмучеш…
Момчето се разрева с пълен глас при думите му. Бях напълно уверен, че той само си биеше гаден майтап, но сърцето ми изтръпна заедно с това на футболиста.
— Веднага на колене, момче, или оставаш без череп!
Очите на останалите момчета останаха приковани във футболиста докато той падаше на колене. Всички хукнаха като един когато Олбрайт стовари дулото на пистолета си върху главата на момчето.
— Изчезвайте оттук! — изрева Олбрайт. — И да не съм видял никакви ченгета, защото после ще ви открия всичките един по един и ще ви изтръгна гръцмулите!
След по-малко от минута двамата останахме сами на кея. Долових затръшването на автомобилни врати и форсирането на двигатели от паркинга и улицата.
— Сега ще има за какво да размишляват — каза Олбрайт. Той пъхна обратно пистолета в кобура си под сакото. Кеят беше напълно опустял; мракът и тишината бяха навсякъде.
— Не мисля, че ще се осмелят да извикат ченгетата, но все пак трябва да се застраховаме.
Белият кадилак на Олбрайт беше паркиран на паркинга долу под кея. Той подкара на юг покрай океана. Откъм крайбрежието долиташе размитото сияние на няколко лампи, а на небето луната беше в първа четвърт, но морето излъчваше милиарди фосфоресциращи искрици. Всичко изглеждаше така, сякаш всяка блестяща риба в морето бе изплувала до повърхността да имитира звездите в небето. Сякаш мракът и светлината съжителстваха едновременно в едно и също пространство.
Той включи радиото и го остави на една станция с голям оркестър, който свиреше «Двама самотника» на Фатс Уолър. Спомням си го, защото в мига, в който музиката спря, се разтреперах целият. Не ме беше страх; бях разгневен, разгневен за начина, по който той беше унижил момчето. Пет пари не давах за чувствата на момчето, тормозеше само мисълта, че след като Олбрайт беше готов да причини такова нещо на хора от неговия род, толкова по-лесно би го направил на хора от моя, дори и още по-лошо, на мен. Но ако искаше да ме застреля, той просто трябваше да го направи, защото аз в никакъв случай нямаше да падна на колене пред него или когото и да било другиго.
Дори и за минута не се съмнявах, че Олбрайт можеше да застреля момчето.
— И така, какво откри, Изи? — попита ме той след известно време.
— Открих име и адрес. Научих последния ден, в който са я видели и с кого е била. Познавам мъжа, с когото са я видели и знам той с какво си вади хляба. — На млади години много се гордеех с осведомеността си. Джопи ми беше казал да грабвам парите и да се правя, че търся момичето, но веднъж след като бях събрал информация, трябваше да се изфукам с нея.
— Всичко това си заслужава парите.
— Аз обаче искам да знам едно нещо първо.
— Какво е то? — попита мистър Олбрайт. Той спря колата на един банкет, от който се открояваше фосфоресциращият Пасифик. Вълните тази нощ бяха особено бурни, човек можеше да ги чуе дори и при затворени прозорци.
— Искам да съм сигурен, че това момиче няма да пострада, или който и друг замесен в случая.
— Да ти изглеждам на Господ, Изи? Да съм в състояние да ти кажа какво ще се случи утре? Нямам никакви намерения да причинявам каквото и да било на момичето. Моят приятел просто мисли, че е влюбен в нея. Иска да й купи златна халка и да си живее мирно и кротко до дълбоки старини. Но да ти кажа, ако тя забрави да си закопчее обувките някой ден и падне и си счупи врата, тогава не би трябвало да ме държиш отговорен. Но както и да е.