Дюна [Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #1
Язык: болгарский
Переводчик: Виолета Чушкова
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Дюна [Dune - bg]». Краткое содержание книги:

„Дюна“ (на английски: Dune, буквално „дюна“) е научно-фантастичен роман от Франк Хърбърт, издаден през 1965 г. Той става първият носител на наградата „Небула“ през 1965 г. и споделя наградата „Хюго“ за 1966 г. Счита се за един от най-добрите научно-фантастични романи на всички времена. Романът е филмиран от Дейвид Линч през 1984 г. (музика: Тото), по него са създадени телевизионни сериали и компютърни игри.
Действието в романа се развива в далечното бъдеще (около 10 191 година сл. Хр.).
Поредицата „Дюна“ съдържа шест книги: „Месията на Дюна“, „Децата на Дюна“, „Бог-Император на Дюна“, „Еретиците на Дюна“, „Дюна: Домът на ордена“.
След смъртта на писателя, синът му Браян и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на Дюна преди първата книга „Дюна“. Книгите са създадени на основата на подробни бележки, останали от Франк Хърбърт.

Перейти на страницу:

— Аз май наистина се надявах да поиграем днес — рече Пол. — Напоследък тук нещата са толкова сериозни.

Халик се извърна настрани, за да прикрие чувствата си. Нещо пареше в очите му. Мъката му набъбваше — като мехур, насъбрал всичко, останало от някакъв загубен вчерашен ден, който Времето бе окастрило от него.

„Колко набързо това момче ще трябва да се превърне в мъж“ — мислеше си Халик. — „Колко скоро ще трябва да прочита наум тази фраза, тази договореност на жестоко предупреждение, да проникне в неизбежния факт и неизбежния ред: «Моля отпишете от списъка най-близкия си по род.»“

Халик заговори, без да се обръща:

— Долових желанието ти, момко, и с най-голямо удоволствие щях да си поиграя с теб. Ала игра повече няма да има. Аракис е действителност. Харконите са действителност.

Пол допря до челото си вдигнатата отвесно рапира. Халик се обърна, видя поздрава и го прие с кимване.

Той посочи с ръка към чучелото-мишена.

— А сега ще поработим върху твоето избиране на точния момент. Искам да видя как злостно ще сразиш това чучело. Аз ще го направлявам ей оттук, за да мога да наблюдавам добре схватката. И те предупреждавам, че днес ще пробвам нови контрирания. А това е предупреждение, което няма да получиш от истински враг.

Пол се повдигна на пръсти, за да отпусне мускулите си. Овладя го някакво тържествено чувство, когато внезапно осъзна, че животът му е изпълнен с бързи промени. Отправи се към чучелото-мишена, щракна с върха на рапирата си ключа върху гърдите му и усети как защитното поле отблъсна острието му.

— Готови! — извика Халик и чучелото нападна енергично.

Пол включи защитата си, парира и контрира. Халик наблюдаваше, манипулирайки с ръчките. Мислите му сякаш бяха разполовени: едната половина следеше внимателно тренировъчния двубой, а другата се рееше нанякъде.

„Аз съм добре обучено плодно дръвче“ — мислеше си той. — „Пълно с добре обучени чувства и способности и всички те са ми присадени — а плодовете до един ги бере все някой друг.“

Неизвестно защо си спомни за по-малката си сестра и толкова ясно си представи прелестното й лице. Ала тя беше вече отишла в гроба, в един дом за удоволствия за харконските войници. Бе обичала теменугите… или май маргаритите? Не успя да си спомни. Ядоса се, че не успя да си спомни.

Пол парира един страничен удар на чучелото от разстояние и издърпа лявата си ръка.

„Виж го ти, умното дяволче!“ — рече си Халик, погълнат сега от плетеницата, която рисуваха движенията на ръката на Пол. — „Той се е упражнявал и занимавал самостоятелно. Това не е стилът на Дънкан, нито пък наподобява с нещо на онова, което съм го учил аз.“

Тази мисъл само усили мъката на Халик. „Поддавам се на настроение“ — рече си мислено той. И се запита дали момчето понякога нощем се заслушва боязливо в пулсирането на възглавницата си.

— Ако желанията бяха риби, всички щяхме да хвърляме мрежи — измърмори той.

Това бе израз на майка му и той винаги го употребяваше, щом усетеше, че над него надвисва сянката на утрешния ден. После си помисли колко е нелепо този израз да се отнесе на планета, където никога не е имало нито море, нито риби.

„Уелингтън Юи (10 082–10 191 стандартна година), доктор, възпитаник на медицинското училище «Сук», дипломиран през 10 112 стандартна година; женен за Уана Маркус, бин-джезъритска възпитаница (10 092 — 10 186), известен главно като предател на дук Лито Атреидски (Библиография, Приложение VII ) «Имперската повеля и предателството».“

Из „Речника на Муад’Диб“ от принцеса Ирулан

Макар и да усети, че в учебната зала влиза д-р Юи, разпознавайки вдървената плахост на походката му, Пол остана проснат по корем върху учебната маса, където го бе оставил масажистът. Чувствуваше се прекалено отпочинал след тренировката с Гърни Халик.

— Май удобно сте се настанили — каза Юи със своя спокоен, писклив глас.

Пол вдигна глава, видя на няколко крачки от себе си изправената му фигура и обхвана с един поглед надипленото черно облекло, квадратната едра глава с морави устни и увиснали мустаци, диамантената татуировка на Имперската повеля¤ върху челото му и дългата черна коса, събрана в сребърния пръстен на медицинското училище „Сук“ върху лявото му рамо.

— Ще ви е приятно да узнаете, че днес нямаме време за редовни уроци — допълни Юи. — След малко баща ви ще бъде тук.

Пол седна.

— Аз обаче ви уредих видеовъзпроизводител и няколко урока по време на прехода до Аракис.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?