Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Господин Улф кимна сериозно.
— Може би ще дойда, когато свърша работата си, Релдеген. — После обърна коня си и поведе групата през широката горска поляна. Скоро отново навлязоха в мрачната гора.
— Графът е необикновен аренд — подхвърли Силк небрежно. — Снощи например сподели няколко изключително оригинални мисли.
— Много се е променил — съгласи се Улф.
— Трапезата му беше добра — добави Барак. — Не бях хапвал до насита, откакто напуснах Вал Алорн.
— Съвсем сигурно е, че си похапна добре — обади се леля Поул. — Че ти изяде почти цял елен.
— Преувеличаваш, Поулгара — възрази Барак.
— Ала не много — отбеляза Хетар с тихия си глас.
Лелдорин яздеше до Гарион, ала до този миг не беше изрекъл нито дума. Лицето му изглеждаше разтревожено също както това на неговия братовчед. Беше очевидно, че иска да каже нещо, ала бе също толкова ясно, че не знае как да започне.
— Хайде, изплюй камъчето — тихо му каза Гарион. — Вече сме достатъчно добри приятели и няма да се оскърбя, ако думите ти не са точно по вкуса ми.
Лелдорин го погледна притеснено.
— Толкова ли е очебийно, че нещо ме измъчва?
— По-скоро проличава, че си честен човек — отговори Гарион. — Никога не си учил как да прикриваш чувствата си, това е всичко.
— Вярно ли е онова, което ни каза? — избъбра на един дъх Лелдорин. — Не се съмнявам в думите ти, ала все пак наистина ли в Черек е имало мург, който е организирал заговор срещу крал Анхег?
— Питай Силк — предложи му Гарион. — Или Барак, или Хетар — който и да е от тях. Всички бяхме там.
— Но Начак не е такъв — бързо възрази Лелдорин, като че желаеше да се защити.
— Можеш ли да си сигурен в това? — попита Гарион. — Той е измислил плана, нали? Как се случи така, че се срещна с този човек?
— Всички бяхме отишли на големия панаир — аз, Торасин и неколцина други. Купихме някои неща от един търговец мург и Тор направи няколко забележки срещу мимбратите — видя го какъв е. Търговецът ни каза, че познавал някакъв човек, който можело да се окаже интересен за нас, и после ни запозна с Начак. Колкото повече разговаряхме с него, толкова по-съчувствено ставаше отношението му към онова, което изпитвахме ние.
— Естествено, че ще се държи по този начин.
— Начак ни обясни какви са плановете на краля. Няма да повярваш!
— Естествено.
Лелдорин му хвърли тревожен поглед.
— Той ще разкъса именията ни на части и ще ги подари на мимбратските благородници, които нямат земя — изрече обвиняващо младият аренд.
— Проверихте ли другаде това твърдение, или приехте единствено твърденията на Начак?
— Как бихме могли да проверим? Мимбратите никога не биха си признали, ако се изправим лице срещу лице с тях, ала биха постъпили тъкмо по този начин — подобно нещо може да се очаква от всеки мимбрат.
— Значи разчитате единствено на честната дума на Начак? Ами как направихте плана си?
— Начак заяви, че ако самият той е астурианец, не би позволил на никого да отнеме неговата земя. Спомена също, че ще бъде прекалено късно да им се противопоставим, когато дойдат с рицари и войници. Заяви, че ако лично трябвало да се справи с това положение, би нанесъл удар преди враговете му да са готови, и то по такъв начин, че мимбратите да не се досетят кой е извършил нападението. Тъкмо тогава предложи да използваме толнедрански униформи.
— А кога започна да ви дава пари?
— Не съм сигурен. Тор се занимава с тази работа.
— Той обясни ли ви някога защо ви дава пари?
— Заяви, че го правел, защото сме приятели.
— Това не ви ли се стори малко странно?
— Аз бих дал пари някому заради това, че е мой приятел — възрази Лелдорин.
— Ти си астурианец — отбеляза Гарион. — Ти би дал живота си за свой приятел. Ала Начак е мург, а аз никога не съм чувал хората от тази народност да се славят с щедростта си. И какво излиза в крайна сметка — един непознат ви съобщава, че кралят възнамерява да отнеме земите ви. След това ви натрапва план, според който вие трябва да ликвидирате краля и да обявите война на Толнедра; и за да е сигурен в успешното изпълнение на плана, този човек ви дава пари. Така ли е?
Лелдорин безмълвно кимна, очите му се изпълниха с покруса.
— Нима никой от вас не изпита ни най-малко съмнение?
Младият аренд като че ли щеше да се разплаче.
— Но планът е толкова добър! — избухна накрая той. — И непременно ще успее.
— Тъкмо това го прави толкова опасен — отвърна Гарион.
— Гарион, какво да направя? — Гласът на Лелдорин звучеше измъчено.