Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
— Много мило от ваша страна — каза Гуенда. — Не, не сме за малко. Купихме къща. — Тя направи пауза и добави: — „Хилсайд“.
— О, да. В Дилмут. Вие ми писахте оттам — каза доктор Кенеди.
— Това беше най-невероятното съвпадение. Нали, Джайлс?
— Да, така е — отвърна Джайлс. — Наистина изумително.
— Беше обявена за продан — каза Гуенда и като забеляза недоумението, изписано по лицето на доктора, добави:
— Тя е същата, в която сме живели преди толкова много години.
Доктор Кенеди се намръщи:
— „Хилсайд“? Но да, разбира се… сменили са името. Чух нещо такова. По-рано беше някаква светица… ако говорим за една и съща къща… на „Лийхемптън роуд“. Като влизаш в града се намира вляво. Същата ли е?
— Да.
— Точно така. Чудно как човек забравя имената. Чакайте малко… Казваше се „Света Катерина“.
— И аз съм живяла там, нали? — попита Гуенда.
— Да, разбира се. — Той я погледна с интерес. — А защо пожелахте да се върнете там? Не може да си спомняте кой знае колко от онова време.
— Не. Но някак си ми хареса, почувствах я като свой дом.
— Като свой дом — повтори докторът.
В думите му нямаше никакви чувства, но Джайлс се зачуди за какво ли си мислеше.
— Ето, виждате ли — каза Гуенда. — Надявах се да ми разкажете за онова време… за баща ми и Хелън и… всичко останало — довърши тя неловко.
Той я изгледа замислено.
— Предполагам, в Нова Зеландия не са знаели много за това. Откъде да знаят? Е, няма много за разказване. Хелън, сестра ми, се върна от Индия със същия кораб, с който пътуваше и баща ви. Той беше вдовец с малка дъщеря. Хелън изпитваше съжаление към него и скоро се влюби. Халидей беше самотен, а може също да я е обичал. Трудно е да се каже какво точно се е случило. Ожениха се в Лондон веднага след пристигането си и дойдоха в Дилмут при мен. Тогава още практикувах. Келвин Халидей беше симпатяга — доста нервен и изтормозен, но изглеждаха щастливи заедно. Тогава. — Докторът замълча за малко и добави:
— Както и да е. След по-малко от година сестра ми избяга с друг. Вероятно знаете това?
— А с кого избяга? — попита Гуенда. Той я изгледа с проницателните си очи.
— Не ми каза. Не ми се доверяваше. Забелязах, нямаше как да не забележа, че между тях нещата не вървят както трябва. Не знаех защо. Аз винаги съм бил праволинеен и съм вярвал, че съпружеската вярност съществува. Хелън не искаше да ми каже какво всъщност става. Чух някакви слухове, това не можеш да избегнеш, но не съм чул никакво име. При тях често идваха гости — от Лондон или от другаде. Сигурно е бил някой от тях.
— Не е имало развод, така ли?
— Хелън не искаше да се развежда. Келвин ми го каза. И това ме накара да мисля, може би погрешно, че е ставало дума за женен мъж. Някой, чиято съпруга може би е била католичка.
— А баща ми?
— Той също не желаеше развод.
Доктор Кенеди говореше доста лаконично.
— Разкажете ми за баща ми — каза Гуенда. — Защо изведнъж реши да ме изпрати в Нова Зеландия?
Докторът замълча за миг и после отговори:
— Доколкото разбрах, роднините ви там са настоявали. След краха на втория му брак вероятно е решил, че това е най-доброто решение.
— А защо той сам не ме е завел там?
Доктор Кенеди се загледа разсеяно в рафта над камината, за да открие инструментите си за почистване на лула.
— О, не знам… Здравето му никак не беше добро.
— Какво му беше? От какво всъщност умря?
Вратата се отвори и влезе намръщената прислужница с натоварен поднос.
Имаше препечен хляб с масло и малко конфитюр, но нямаше кейк. С неясен жест доктор Кенеди подкани Гуенда да налее чая. Тя се зае с това. Когато чашите бяха напълнени и тя взе една препечена филийка, докторът попита с доста пресилена веселост:
— Кажете ми, какво направихте с къщата? Предполагам, че сега няма да мога да я позная. След като свършите с ремонта…
— Забавляваме се с две нови бани — призна Джайлс.
Без да отделя поглед от доктора, Гуенда повтори въпроса си:
— От какво умря баща ми?
— Не бих могъл да кажа точно. Както споменах, здравето му беше разклатено от известно време. След това той отиде в санаториум… някъде по източното крайбрежие. Умря около две години след това.
— Къде точно беше този санаториум?
— Съжалявам, но вече не мога да си спомня точно. Останах с впечатлението, че е някъде по източното крайбрежие.
Сега съвсем ясно личеше, че се мъчи да избегне отговора. Джайлс и Гуенда се спогледаха крадешком.
— Но поне можете да ни кажете къде е погребан — настоя Джайлс — Гуенда, съвсем естествено, много би желала да отиде на гроба му.