Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Стаена смърт
Стаена смърт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стаена смърт

Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:

Агата Кристи е известна в целия свят като кралицата на криминалния роман. Продадени са повече от един милиард екземпляра от книгите й на английски език и още един милиард в превод на 44 езика. Тя е един от най-издаваните и четени автори и само Библията и произведенията на Шекспир са продадени в по-големи количества от нейните романи. Авторка е на 78 криминални романа, 19 пиеси и 6 романа, написани под името Мери Уестмакот.
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 69
Перейти на страницу:

— Разбира се, че ще ви осведомяваме — отвърна Гуенда топло. — Ще ви казваме всичко. Боже! Та ако не бяхте вие, щях да настоявам пред лекарите да ме заключат в лудница! Кажете ми адреса си. Трябва да дойдете да изпием по нещо… искам да кажа чай, а и да ви покажа къщата. Не може да не видите мястото на престъплението, нали?

Тя се засмя, но смехът й беше малко нервен. Когато Гуенда продължи по пътя си, мис Марпъл поклати леко глава и се намръщи.

Джайлс и Гуенда преглеждаха нетърпеливо пощата всеки ден, но в началото надеждите им не се оправдаха. Получиха само две писма, в които частни детективи се обявяваха за способни и готови веднага да проведат издирването на лицето, което ги интересува.

— Ще имаме достатъчно време и за тях — каза Джайлс по този повод. — Ако трябва да наемаме някоя агенция, тя ще е първокласна, а не някоя, която си търси работа по пощата. Но всъщност не виждам те да могат да направят нещо, което ние да не можем.

Оптимизмът, или по-скоро самочувствието му, беше възнаградено няколко дни по-късно. Пристигна писмо, написано с онзи неясен, но все пак разбираем почерк, който отличава хората от лекарското съсловие:

„Уважаеми господине,

В отговор на обявата във вестник «Таймс», Ви уведомявам, че Хелън Спенлав Кенеди е моя сестра. Нямам никаква вест от нея в продължение на много години и бих се радвал, ако науча нещо.

Искрено Ваш: Джеймс Кенеди, Доктор по медицина
«Галз Хил» Удли Болтън“

— Удли Болтън — каза Джайлс. — Това не е толкова далеч оттук. В Удли Кемп ходят на пикници. Горе, във високите равнини. Трябва да е на около тридесет мили оттук. Ще пишем на доктор Кенеди и ще го помолим да ни посети или, ако предпочита, ние да отидем при него.

В отговор доктор Кенеди им съобщи, че ще бъде готов да ги приеме следващата сряда и в уречения ден те тръгнаха.

Удли Болтън беше малко градче построено върху склона на едно възвишение. „Галз Хил“ беше най-високата къща, която се намираше на самия връх на хълма и гледаше към Удли Кемп и ливадите, простиращи се надолу към морето.

— Доста пусто място — каза Гуенда и потрепери. Къщата също изглеждаше запустяла и очевидно доктор Кенеди презираше модерните нововъведения, като локалното парно отопление например. Жената, която им отвори, беше чернокоса и доста неприветлива. Тя ги преведе през голото антре и ги въведе в кабинета, където доктор Кенеди се изправи, за да ги посрещне. Помещението беше доста дълго и високо, а стените бяха отрупани с книги.

Самият доктор Кенеди беше възрастен мъж със сива коса, проницателни очи и рунтави вежди. Той ги огледа бързо.

— Мистър и мисиз Рийд? Седнете тук, мисиз Рийд, това може би е най-удобният стол. И така, за какво става дума?

Джайлс, без да се запъва, разказа предварително подготвената история.

Той и жена му сключили брак съвсем скоро в Нова Зеландия. Дошли в Англия, където жена му е живяла като дете и сега се опитва да открие семейните си приятели и роднините си.

Доктор Кенеди седеше неподвижно и невъзмутимо. Беше учтив, но явно го дразнеше настойчивостта, с която подобни на тях хора от колониите се занимават със старите сантиментални връзки на семействата си.

— И смятате, че моята сестра, моята доведена сестра, и аз сме близки с вашето семейство? — попита той Гуенда учтиво, но и с нотка на враждебност.

— Тя е моя мащеха. Втора съпруга на баща ми. Не мога да си я спомня добре, разбира се. Тогава съм била много малка. По баща името ми е Халидей.

Той се вгледа в нея и изведнъж по лицето му се разля усмивка. Превърна се в друг човек, надменността и студенината изчезнаха.

— Боже мили! Да не искате да кажете, че вие сте малката Гуени?

Гуенда кимна енергично. Отдавна забравеното детско име зазвуча в ушите й съвсем познато и вдъхващо увереност.

— Да — каза тя. — Аз съм Гуени.

— Боже Господи! Пораснала и омъжена! Как лети времето! Трябва да са изминали… колко? Петнадесет години? Не, сигурно много повече. Предполагам, че не ме помните?

Гуенда поклати глава.

— Не помня дори баща си. Искам да кажа, спомените ми са неясни и бегли.

— Разбира се! Първата жена на Халидей беше от Нова Зеландия. Той ми го каза, спомням си. Хубава страна, струва ми се.

— Най-хубавата на света. Но и Англия ми харесва.

— Смятате да се преместите тук, или сте само за малко? — той натисна звънеца. — Трябва да пием чай.

Когато жената дойде, той каза:

— Чай, моля… и… препечен хляб с масло. Може и кейк, каквото и да е.

Достопочтената домашна прислужница погледна отровно, но отговори:

— Да, сър — и излезе.

— Обикновено не пия чай — обясни доктор Кенеди, — но трябва да отбележим случая.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)