Мусаши

— Може и така да е, но на мен не ми изглежда естествено. Наистина предпочитам да ида сама.

С надеждата да се измъкне от него Оцу забърза към задната част на храма. Тя завърза кошница на гърба си, взе един сърп и се измъкна през страничната врата, но когато само след няколко мига се обърна, видя монаха плътно зад себе си. Сега Такуан се беше увил в голям парцал, от онези, които хората използват, за да носят завивките си.

— Така повече ли ти харесва? — попита я той ухилен.

— Разбира се, че не. Изглеждаш смешно. Хората ще си помислят, че си се побъркал!

— Защо?

— Няма значение. Само не върви до мен!

— Досега изглежда нямаше нищо против да вървиш до мъж.

— Такуан, ти си ужасен!

Тя побягна напред, а монахът я последва с крачки, които подхождаха на Буда, слизащ от Хималаите. Парцалът, в който се бе омотал, плющеше диво на вятъра.

— Не се сърди, Оцу! Знам, че те дразня. Между другото, обожателите ти няма да те харесват, ако се цупиш много.

На около осем-деветстотин метра от храма по бреговете на река Айда бяха нацъфтели в изобилие пролетни цветя. Оцу остави кошницата си на земята и сред море от пърхащи пеперуди започна да върти сърпа на широки кръгове, като косеше цветята близо до корените им.

След известно време Такуан се замисли.

— Колко спокойно е тук — въздъхна той, а гласът му звучеше едновременно набожно и по детски. — Защо, когато бихме могли да изживеем живота си в пълен с цветя рай, всички ние предпочитаме да плачем и страдаме, да се губим във водовъртеж от страсти и ярост и да се измъчваме в пламъците на ада? Надявам се поне на теб да не ти се наложи да минеш през всичко това.

Оцу, която пълнеше ритмично кошницата си с жълти цветове, с пролетни хризантеми, маргарити, макове и виолетки, отвърна:

— Вместо да проповядваш, Такуан, по-добре внимавай за оси.

Той кимна и въздъхна отчаяно.

— Не говоря за пчели, Оцу. Просто искам да ти предам учението на Буда за съдбата на жените.

— Съдбата на точно тази жена не ти влиза в работата!

— О, ти грешиш! Мое задължение като свещеник е да се бъркам в живота на хората. Съгласен съм, че е натрапническа работа, но не е по-безполезна, отколкото работата на търговеца, шивача, дърводелеца или самурая. Съществува, защото има нужда от нея.

Оцу омекна.

— Предполагам, че си прав.

— Вярно е, разбира се, че от около три хиляди години духовенството не е в добри отношения с жените. Нали разбираш, будизмът учи, че жените са зли. Демони. Пратеници на ада. Прекарал съм години наред заровен в свещените книги, така че не е случайно, че ти и аз през цялото време се караме.

— И защо, според твоите свещени книги, жените са зли?

— Защото мамят мъжете.

— А мъжете не мамят ли и те жените?

— Да, но… самият Буда е бил мъж.

— Да не би да казваш, че ако беше жена, щеше да е точно обратното?

— Разбира се, че не! Как би могъл Буда въобще да бъде демон!