Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
Фотографията върху новата шофьорска книжка на Лутър не беше излъгала очакванията й. Видът му бе суров, също като на снимката. Очите му също бяха кафяви, според данните. Наподобяваха кехлибар. Те я караха да си мисли за тъмни джунгли и забранени страсти. Не че тя имаше опит, с което и да е от тези неща.
— Въздухът тук е фантастичен — каза тя и вдиша дълбоко. — Направо опияняващ. Иска ми се да провеся глава през прозореца.
— Хаваите въздействат така на много хора. — Той я погледна за момент. Очите му оставаха скрити и непроницаеми зад тъмните очила. — Как се чувстваш без ръкавиците?
Въпросът я подразни. Тя погледна ръцете си, свити в скута, и после вдигна брадичката си.
— Казах ти, мога да се справя с това.
— Сигурна ли си? Забелязах, че държа ръцете си под шлифера през по-голямата част от пътуването.
— Не бих поела тази задача, ако не можех да се справя.
— Съжалявам.
— Не, не съжаляваш. — Тя се намръщи. — Нервничиш. А това изнервя и мен.
— А може би съм любопитен.
— Нервничиш — настоя тя. — Аз не те виня за липсата на увереност, но погледни тази ситуация от моя гледна точка.
— Която е?
Тя повдигна вежди.
— Имам бодигард, който предпочита да не използва оръжия, а се нуждае от бастун, за да ходи.
— Фалън ти е казал за оръжията?
— Да.
Той се замисли за момент, после кимна веднъж.
— Знаеш ли, права си. От твоя гледна точка на пръв поглед тези факти не са успокоителни.
— За мой късмет — каза тя хладно. — Вгледах се още веднъж.
— Към аурата ми — поясни Лутър. Това не беше въпрос.
— Това е талантът ми, да чета аурата на хората.
За нейна изненада той се усмихна.
— И какво успокояващо видя?
Тя се облегна на седалката си и се съсредоточи върху това да се наслаждава на свежия въздух.
— Видях непоколебима решителност — каза тя.
— А непоколебимостта добро качество ли е?
— Това означава, че ще направиш всичко необходимо, за да завършиш тази мисия. Нещо повече — ти добре познаваш възможностите си и умееш да се контролираш. Ти си уверен в своя талант, а аз — в моя.
Тя беше видяла много повече, но не желаеше да навлиза в подробности. За някои неща просто не се говори на първа среща. Тази мисъл я накара да се усмихне.
Лутър мълча известно време, мислейки върху чутото. Ръцете му здраво държаха кормилото.
— Можеш да видиш тези неща в нечия аура? — попита той с любопитство и недоверие.
Тя се обърна и го погледна.
— Господин Джоунс не ти ли обясни какви са особеностите на таланта ми?
— Каза ми, че можеш да разчетеш психичния профил на човек. Сигурно не съм разбрал точно какво е имал предвид. Изненадан съм, че не работиш като психолог.
— Не съм учила психология.
— Как се озова в Генеалогията?
— Кандидатствах за работа в бюрото. Генеалогията ми е интересна. Отдава ми се. А ти как се озова като барман в Уайкики?
— Случайно.
Тя разбра, че той иска да прекрати разговора.
— Добре. Като става дума за таланта ти, как смяташ да открием престъпника? — попита тя. Колко време ще ни е необходимо?
Той се усмихна.
— Ще опитаме да бъдем малко по-съобразителни.
— Дори и да сме находчиви, сигурно ще трябва време да открием Юбанкс. Силните таланти се срещат рядко. Каква е възможността в курорта да има повече от един човек с девета степен?
— И Фалън Джоунс каза това.
— Ако някой разбира от вероятности, това е господин Джоунс.
— Ще ти кажа една тайна за него.
— Каква?
— В повечето случаи той е прав, но от време на време се проваля и когато това стане, никога не е безобидно.
Тя се замисли.
— Случва се така, защото той е толкова сигурен в себе си и таланта си, че не търси други възможности. Или защото е преуморен. Останала съм с впечатлението, че напоследък е под огромно напрежение.
— Нали си даваш сметка, че той е специалист по теории на конспирациите, който има висок процент на успешни прогнози?
— Разбира се. — Тя се изкашля. — Но признавам, че е малко обезпокоително да възприемам господин Джоунс по този начин.
— Обаче заплащането е добро — намеси се Лутър.
Тя се усмихна.
7.
Минаваше четири часът, когато се регистрираха в хотела в курорта Уейлеа. Апартаментът им беше на четвъртия етаж, с изглед към басейна, градините и океана. И пред спалнята, и пред дневната имаше големи тераси със сенници. Идеално място за меден месец, помрачиха се мислите на Лутър. Не че имаше опит в тези неща. Предишните два пъти той беше ходил във Вегас.