Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
По-страховито отблъскващ човек момичето не бе виждало в живота си. Едната страна на лицето му бе покрита с белези и капаче от кожа прикриваше мястото, където трябваше да се намира едното му око. Но всички тези хора и бяха тъй противни и далечни, че отблъскващата му уродливост бе въпрос само на степен. Не знаеше кои са те, нито пък как се е озовала сред тях, но знаеше, че жената се грижеше за нея. Нахраниха я, лапата изстина и успокои краката и и най-вече в дъното на подсъзнанието си тя изпита облекчение от тревогите, които я изпълваха с болезнен страх. Колкото и странни да бяха тези хора, тя поне бе при тях и вече не бе сама.
Сакатият мъж приседна и не сваляше очи от детето. Тя отвърна на погледа му с откровено чувство, което го изненада. Децата от Клана му винаги малко се бояха от него. Бързо научаваха, че дори по-възрастните питаят към него страхопочитание и свободното му държание не им даваше смелост да фамилиарничат. Тази пропаст зейваше още повече след като майките им ги плашеха с Мог-ър, когато не слушаха. Докато децата пораснеха, повечето от тях, особено момичетата, искрено се бояха от него. Чак когато достигнеха зрелостта на средната възраст, се налагаше останалите хора от Клана да смекчават страха им, примесвайки го с почит. Здравото дясно око на Креб проблесна заинтригувано при безстрашния оглед от страна на детето.
— Детето е по-добре, Иза — направи знак той. Гласът му бе по-нисък от този на жената, но звуците, които издаваше приличаха повече на грухтене, отколкото на думи. Тя не забеляза придружаващите ги знаци с ръка. Езикът и бе напълно чужд, само разбра, че мъжът е казал нещо на жената.
— Още е твърде слаба от глада — каза Иза — но раната е по-добре. Резките бяха дълбоки, но не чак толкова, че кракът и сериозно да пострада, а инфекцията се оттича. Това са ноктите на пещерния лъв, Креб. Да си чувал пещерен лъв да се задоволи с няколко драскотини, след като веднъж е решил да нападне? Сигурно я закриля могъщ дух. Но какво ли разбирам аз от духове? — добави Иза.
Разбира се, че не беше женска работа, па макар и негова посестрима, да разправя на Мог-ър за духове. Тя направи осъдителен жест, в който се съдържаше и молба да и прости наглостта. Не и отвърна — тя и не очакваше — но продължи да се взира в детето с още по-голям интерес в резултат на думите и за могъщ, закрилящ дух. Самият той си бе помислил горе-долу същото и макар че никога не би го признал, мнението на посестримата му имаше тежест пред него и потвърждаваше собствените му мисли.
Бързо разтуриха бивака. Иза, нагърбила, кошница и вързопи, се наведе да вдигне момичето на хълбок и последва Брун и Грод. Яхнало хълбока на жената, момиченцето се оглеждаше любопитно, докато пътуваха като не пропускаше нищо, което Иза и останалите жени вършеха. Особен интерес предизвикаха у нея спиранията за събиране на храна. Иза често и даваше да хапне млада цветна пъпка или крехко, прясно филизче и от това в ума и изплува неясният спомен за една друга жена, която бе правила същото. Но сега момичето внимателно следеше растенията и взе да забелязва характеризиращите ги особености. Дните, прекарани в гладуване, породиха у детето ревностно желание да се научи как да намира храна. Тя посочи едно растение и се зарадва, когато жената спря и изрови корена му. И Иза се зарадва. „Съобразително дете“, помисли си тя. „Не би могла да го знае от преди, иначе щеше да се храни с него“.
Спряха за почивка почти по средата на деня, докато Брун оглеждаше вероятните места за пещера и след като даде на момиченцето остатъка от бульона в кожения мях, Иза и връчи да дъвче ивица кораво сушено месо. Пещерата не отговаряше на нуждите им. По-късно следобед кракът на момичето започна да пулсира като резултат от отзвучаващото въздействие на върбовата кора. Тя взе да се гърчи неспокойно. Иза я потупа и я премести в по-удобно положение. Момичето се остави напълно на грижите на жената. Като израз на пълно доверие и упование тя прегърна с мършавите си ръчички Иза през шията и отпусна главичката си на широкото рамо на жената. Знахарката, бездетна толкова години, усети прилив на вътрешна топлина към осиротялото момиче. Тя бе още слаба и изтощена и ритмичното поклащане, докато жената вървеше, я унесе и тя заспа.
Докато наближи вечерта, Иза вече чувстваше тежестта на допълнителния си товар и с благодарност свали момичето, когато Брун нареди да спрат за деня. Детето беше в треска, бузките и бяха пламнали и горещи, очите и светеха и докато заедно с останалите жени събираше дърва, Иза търсеше и билки, с които да го лекува. Иза не знаеше какво причинява инфекция, но знаеше как да я изцери, а също и много още болести.